Ясно съм осъзнал сериозността на положението и не се мисля за велик.в началото ми беше много трудно да свикна с мисълта да не пия повече през живота си.Това сега не е проблем макар и онова малко гласче да нашепва:Защо не пийнеш една бира?Иначе съм добре физически и дори бих казал психически.Малко съм лабилен понякога и трудно сдържам гнева си,но не съм това което бях.По въпроса за страха наистина съм го изпитвал.Наистина сега ми се струва далечен и неистински,но преди беше кошмар.Бих го нарекъл страх от абстиненция,страх,че ще умреш,ако не пиеш.Много гадно усещане.Слава на Бог сега го няма.