|
Приятели, всеки, който го е изживял, знае, че това е най-отвратителното нещо на земята. Не бих го пожелала на враг, на никой просто.
За капак, физическата абстиненция при алкохолиците е опасна за живота, по време на нея може да се получи инфаркт, делириума също е опасен.
Доколкото разбрах от приятели, напоследък в Суходол взимат, само ако си я минал, а на много малко болници приемат хора, освен ако не са в много опасна фаза.
Всички лекари препоръчват алкохол да не се спира без лекарско наблюдение поне (при тежките случаи).
Тук можем да напишем всеки как се е справил, както и имена на лекари или болници, които помагат за потушаване на симптомите на абстиненцията.
---------------------------------------
Моят случай е такъв:
Когато започнах да правя първите си опити за спиране на алкохола, имах вече адски тежки абстиненции, и даже си бях докарала двойна зависимост от алкохол и диазепам, защото не се живееше просто.
Тогава се срещнах с д-р Аргиров, мисля от МА, на една сбирка на АА и той ми направи схема от големи количества хапове: тиоридазин, карбамазепин, диазепам и пирамем.
Започнах да ги пия по схемата, но се чувствах тотално смазана, за капак си забравях името даже, просто пълен блокаж и липса на воля. За сметка на това нямах никакви симптоми на физическа абстиненция. Естествено, като ги спрях хаповете, а аз не издържах и ги спрях по рано, се подкарах отново.
След това вече, по собствено усмотрение хапвах карбамазепин, спирах, почвах и накрая вече не знаех нито колко нося, нито дали съм абстинентна, нито нищо. В резултат на цялата тая работа се озовах в Пирогов с алкохолно отравяне от 1200мл концентрат и 1 карбамазепин, едвам ме оправиха.
Това вече беше последната капка!
На 22.02.2001 г. пих за последно.
Реших да не рискувам с лекарства, освен диазепам и ксанакс, и така, първите дни пиех по половин блистер диазепами десетки дневно, които почти не усещах, но беше по-добре от нищо.
После започнах да намалявам дозите, като освен диазепама, пиех огромни количества кафе, черен чай и се тъпчех със сладко.
За 2 седмици почти всичко премина, после половин година имах някакви пристъпи, които потушавах с по 2-3 диазепама и много сладко.
Горе-долу някъде след първата година всичко изведнъж ми просветна, изчезна и психическата депресия, сега много рядко ми се прищява да пийна, но даже и към диазепама не посягам.
Паля цигара, ям нещо сладко и си мисля, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда през призмата на желанието ми за алкохол.
И освен това: няма проблем, който алкохола да не може да влоши.
|
Физическата абстиненция
