Виж сега. По принцип винаги е най-важна първата стъпка. "И най-дългият път започва с първата крачка". А първата стъпка е да осъзнаеш и да признаеш, че си алкохолик. Това хич не е лесно. Човек така е устроен, че винаги да намира оправдания на постъпките си и да не признава грешките си.
В момента в който ти си убеден и си кажеш : "Аз съм алкохолик и имам нужда от помощ", именнно в този момент той е стъпил на Пътя. Този път който трябва дасе извърви хич не е лек, но именно за това навсякъде по света има групи на Анонимните алкохолици. Групи, които се подкрепят и заедно вървят по пътя.
Алкохолик е гадна дума, на всеки му носи неприятно усещане, но в крайна сметка алкохолизмът си е болест (зависимост към алкохол). Тук в България мнението е, че алкохолици са тези, при които деградацията е в напреднала и видима фаза. Но гадната истина е, че в България поне 25-30 процента от активното население влизат в графата алкохолик. По световните стандарти, човек който изпива повече от 200 мл. твърд алкохол седмично спокойно може да се нарече алкохолик.
И все пак, ако ти самият не осъзнаеш че си такъв, то никой и нищо не може да ти помогне.
Чета тук историите на много хора и виждам, че те вътрешно осъзнават че са алкохолици. Трябва им едно приятелско рамо и силна вяра за да започнат своят нов живот- ЖИВОТ БЕЗ АЛКОХОЛ!
Много е важно да осъзнаем, че нашата цел е никога повече да не пием алкохол през живота си, НИКОГА ПОВЕЧЕ.

След малко ще отворя една тема в която ще постна дванадесетте стъпки на Анонимните Алкохолици.