Ето какво написа журналистката Рада Богданова като коментар към репортажа си: "Следва кратък разказ за една агонизираща система. За страдащите от алкохолизъм, които не могат без помощ; и за помощта, която получават. Лекарят в тази история доскоро е бил единствен психиатър за 60 души. За лечението на душите им, трябват още и психолози. Д-р Добринов е поел всички празни щатове в отделението, но срещу бездушието навън, сам човек е безсилен. Камо ли, ако е болен. Преди демокрацията, Радневската психиатрия е предоставяла пълна програма за лечение, рехабилитация и ресоциализация. Но с цената на изолиране зад стените на болницата. Идеята на несъстоялата се и до днес реформа, е алкохолиците да получават помощ там, където живеят. Чудесно звучи да не им се отнема свободата. На практика обаче, те получават само доверие да се оправят както намерят. Да търсят групите за взаимопомощ на Анонимните алкохолици - вярно, с признати резултати в целия свят. Наличието на общество на Анонимните алкохолици обаче, не отменя ангажимента на държавата към болестта алкохолизъм. За това си дават сметка и настоящите стратези на реформата - от тях е обещанието, че в центъра й ще бъде човекът с главно Ч. От нас - картината с днешна дата."