|
Споделям и разбирам мнението и на Darth_Vader, и на Lodez и потъвам в моята днешна честност - вчерашната ми е полезна, ако мога да си призная грешките, а за утрешната, просто и пак, не ми е полезно да измислям - премислям.
Разговаряме с един алкохолик по време на почивката на сбирката в сряда. Поводът - пристигнали ли са и/или кога ще пристигнат, поръчаните от нашата група, книги от Щатите. Отговорът е - ще пристигнат и продължава:"Този, който ми отговаря на мейлите се обръща към мен с "господин Има и т.н." И това, защото името на групата е "Ima izhod".. И това ме провокира да помисля, че мейлът на групата, може би, трябва да бъде на английски, за да не се обръща човекът от Щатите в мейлите си до нас с, "Господин Има..."Моето светкавично "помисляне", разбира се, е меко казано глупаво. Всички, които трябва, знаят вече настоящия мейл на групата и няма нужда от промяна. Що го разказвам всичко това? Ами щото моята честност ме потапя и в малките неща, не само в грандиозните.. И два дни след този разговор, тази сутрин си казвам:"А бе, я да видя как е в оригинал това "Има изход", я да видя какъв би могъл да бъде "моят" превод, "моето" усещане, "моето" преживяване? И как е в оригинал главата "Има изход" в Голямата книга? - "Тhere is a solution". За мен посланието тази сутрин е в "Има решение". Но не отричам "Има изход". Защото и днес съм трезвен, и досега за мен работеше "Има изход". И пак, защо го споделям всичко това? Ами щото това е моята честност - благодаря на всички, които започват да полагат усилия не в нов превод на Голямата книга, а в уж на пръв поглед незначителни корекции в някои абзаци на Голямата книга. За мен тази работа е в посока да се предложи най - доброто на новодошъл, когато пръстите му докоснат страниците на Голямата книга. Защото възстановяването от болестта "Алкохолизъм" изисква най - доброто. Ама "най - доброто" не в напъни, а в честност. Щото в напъни - най - доброто става враг на доброто. И пак, моята честност - благодарен съм на всички за това, което са направили, не в толкова далечната 1996 година - така направеният превод на Голямата книга, в настоящият й вариант. Защото как щях де се възстановявам и да се възстановявам, ако го нямаше, когато дойдох в Обществото на АА през юни 2012 година? И тази моя благодарност, не е защото изисквам филията да е намазна с масло от двете страни, а защото това пак е моята честност в малките неща.
А сега за моята честност, да не казвам в грандиозните, но нека да е поне в големите. В посока "...Ако новодошлият не желае да говори, представете му собствения си живот на пияч до момента, когато сте се отказали. Но за момента не казвайте нищо за това по какъв начин сте го постигнали..." - гл. "Как да работим с другите", Голямата книга. На това се уча и полагам усилия, и колкото мога честно в последния месец.
И все пак, като отправна точка, цитирам последния абзац от "Въведение" на Голямата книга:
"...Ако имате проблем с пиенето, ние се надяваме, че ще се замислите, когато четете една от 44 - те лични истории и ще кажете:"Да, това се случи и с мен"; или, което е по - важно, "Да, и аз съм се чувствал така"; или, което е най - важно,"Да, вярвам, че тази програма може да помогне и на мен".
Моят спонсор незабелязано и непроумяемо/не знам, дали и той си е давал тогава сметка за това/ ме доведе първо точно до това, да ме изпълни целият точно това:"Да, вярвам, че тази програма може да помогне и на мен".
След това е Програмата на АА, споделена от първите сто в Голямата книга. Моят спонсор ми написа:"Програматана АА е лична, твоя!Сам за себе си я правиш, но проблемът е, че сам не може да я правиш." Точно така, лична - между мен и моя спонсор и между мен и моя спонсориран. И не се разказва. Щото беше време, когато я разказвах.. Това пак е моята тазсутришна честност.
Да бъде светлина...
|
Re: Новите дрехи на цяря [re: Sandu62]
