|
И аз за пет години не съм сложила нито грам алкохол в устата си, като изключим един шоколад, който татко ми купи, и аз го опитах, усетих нещо странно, взех си още шоколад и се зачетох, прочетох, че има алкохол в него. Тогава усетих, че с мен нещо става, като хапнах шоколада, нещо става, и нещо ме води отново до шоколада. Но татко го махна, или го изяде.
Струва ми се, че и аз се хлъзнах в тази плоскост, че имам контрол върху алкохола, защото също пет години не съм слагала алкохол в устата си, и това се получава. Несъмнено, има факти, и стъпвам на твърда основа, но ми се струва също така, че това е измамно. С алкохолизма не съм свършила, въпреки, че съм приключила с алкохола. И това усетих в последно време, алкохолизъм, на сухо. На какво прилича ли, на нервност, на умора, на гневност, на нетърпимост, на невъздържаност, на объркване... подвеждащо е, да, много е подвеждащо. Всъщност случи се това, случи се онова, стана така, а пък исках онака ...и още много други доводи.
Доводи, наистина реални, но измамни, заблуждаващи, също каквато е и болестта алкохолизъм, измамна и заблуждаваща. Крие се много умело в емоциите ми, скрива се там, подвежда ме и ме убива.
Също така усещам от доста време голямо натоварване от обстоятелството, че някой може да знае, да е чул, да е видял, всъщност реално много хора са ме видели, но това ме товари, че някой или някои, или дори всички знаят, че съм алкохоличка, и че имам психични проблеми, емоционални и духовни. Ето това се опитвам да скрия пет години, думата контрол, твоята дума контрол ми помогна да видя това. Опитвам се изконтролирам това, да не се знае, да се скрия, да се забрави, ако може така, някак си, да го няма това минало, нали сега не е така, нали правя добри неща, нали правя всичко по силите си това да се забрави, искам да го залича, по всякакъв възможен начин. Голяма борба, една от борбите ми на своеволието
Вчера се случи така, че ми се обади една жена, и тя ми съобщи за събитие, свързано със зависимостите, което се провежда в града ни. Тя ми каза, видя ли го, на нейната стена във фейс, аз и казвам, нищо не съм видяла. Тя ми казва, ти си третият човек, който казва, че нищо не е видял. Добре, ще го пусна на стената ти. Аз и казах добре механично, изобщо не се замислих. Тя го постна на стената ми. Днес една се осъзнах, че това е на моята стена, и ще се прочете, всъщност, като се замисля, досега от моята стена много хора са се сетили, че имам проблеми, но аз самата си мислих, че това остава скрито, хахахаха... голям смях.
Но ето сега това се появи, то е официално, и недвусмислено показва, че имам проблем, или проблеми. Ясно и точно, хахаха...
Всъщност тези хора от този център на мен много ми помогнаха, толкова много, че просто не мога да го опиша с думи, а аз се срамувам от това, че на моята стена е постнато тяхно събитие ...
Борбата ми с криенето на алкохолизма ми приключи, вчера...
Всъщност пропуснах да ти напиша най-важното, тази нова позиция в мен се роди не случайно, не е от мен самата, а защото вече имам спонсор, който има спонсор по Голямата Книга, най-после ... Редактирано от spiritual66 на 20.06.15 13:28.
|
Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието [re: finntroll73]
