"...прекалено много се уповаваме на НЕГО което си е бягство от отговорност и промяна,прекалено много се използва думата сякаш е панацея,а това ще е дума лишена от тежест и значение ако не осъзнавам какво правя и не го правя с любов и желание.Баланса във всичко дава положителна посока дори на чувства като страх и гняв."

Благодаря ти, за това, споделеното от теб, в кавичките и като резултат съм благодарен за моите преживявания:

Аз не знам/ и не ми е важно и полезно да знам/, дали много или малко се уповавам на Бог, но се уповавам. И се доверявам, че не ми е необходимо и абсолютно задължително навсякъде да споделям за моето, да кажем, "ежесекундно" уповаване.

Много или малко да използвам думата "Бог" за мен не е следствие и доказателство, че се уповавам на Бог.

"Балансът във всичко" - ами, за мен, и това пак е Бог. Ама и тази сутрин не си вярвам, ама никак не си вярвам, че аз съм великият балансьор на Вселената. И това е малка част от моето незабележимо, човешко упование.

И благодарността в мен е жива и това, и дори само това, пак ми е достатъчно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите