Всички зависимости, по тази логика, според мен са болест на отрицанието.
Да вземем тютюнопушенето и при него е така, макар че не води до деградация на личността и не е толкова опасно, при него нещата са същите, от гледна точка на зависимостта.
Пиша, защото съм на тази вълна сега - уж отказване на цигари. Не пуших 3 мес. и после бавно, постепенно, по 1-2, както е с алкохола се бухнах на по кутия. Самозаблуда, че уж само с кафето и взех да пия по 4-5 кафета, за да имам "правото" да пуша. Това не е ли самозаблуда?
Още повече , че при мен алкохол и цигари са свързани. Ако само пуша- ми се припива, ако само пия - ми се припушва. А сега де?
За по няколко дни махам и двете и няма драма.,, но не мога завинаги.
Алкохола сега не ми пречи толкова като преди време, пречи ми всъщност, защото ми отваря голям апетит и се тъпча, като напълнявам от това, но само това.
А цигарите си ми пречат определено - задъхвам се, кашлям, нямам тонус особено сутрин.
Но си се заблуждавам, с цигарите това става и в последствие се включва алкохола.
Така че всяка зависимост си е един вид самозаблуда, не само алкохола.
Малко извън темата беше това...