|
Тема |
Re: Поредният първи ден:) [re: dimitar031] |
|
Автор |
rayoflight (минаващ) |
|
Публикувано | 03.05.15 00:00 |
|
|
"... тези хора обаче ме подхлъзват"
И мен тъй ме подхлъзваше търговката на цигари в кварталното магазинче, когато исках да ги спра. До един момент, когато вече (слава Богу!) НЕ можеш да ме подхлъзва. Защото аз бях готова вече да ги спра. И всъщност ... почти бях изгубила надежда де..
Много е гадно, съгласна съм така да те дърпат (волно или неволно), когато ти едвам лъкатушиш и се опитваш със сетни сили "да запазиш равновесие", но имаш избор - или да се бориш сам, или да се подкрепяш с други лъкатушещи като тебе, дето не знаят ама такива ли са или онакива и до каква степен..
п.с. Много исках да се разведа с мъжа ми на трезва глава, т.е. той да е трезвен, за да мога да му кажа каквото имам... не можах. Разведохме се, вече 2 години от тогава, а той още не е придобил трезвост. Очевидно не е готов...
Ти какъв срок си даваш и доколко мислиш, че времето зависи от теб?
Преди живеех срещу лудницата, сега живея срещу нас си.
|
| |
|
|
|