"... Но съм била свидетел как в прав текст я питат дали не е член на някоя секта. Защото според повечето хора, без причина, не може току така да си толкова доволна и щастлива от живота..."
Ей, точно в този цитат е истината, за мен. А имено - всяка сутрин се събуждам, ама не защото имам причина да се събуждам... Оттук нататък, всеки би могъл да продължи както му харесва, или както не му харесва - номерът е радостен ли съм, или очаквам някой първо да ме зарадва и аз чак след това да се зарадвам;разбирам ли, или очаквам някой първо да ме разбере и аз чак след това да разбирам;обичам ли, или очаквам някой първо да ме обича и чак след това аз да обичам...
И сега, не номерът, а въпросът - кое ми носи покоя в мен? Животът, моят живот да се случва по причина, че "... според повечето хора, без причина, не може току така да си толкова доволна и щастлива от живота..." или.., това, което споделих по - горе след цитата?
И накрая, честният отговор - въпрос на личен избор и отговорност.
Ама, Той, Бог така действа...
За мен и в мен, и тази сутрин - в зашеметяващата и носеща покой, и само покой БЛАГОДАРНОСТ, емоцията, емоцията, емоцията - благодарност.
Ами и да я изкажа, след като я преживявам:"Благодаря ви".
|