Тоест, накратко, през всичките тези години нито веднъж НЕ си пробвал методите на постепенното спиране и/или поддържането с контролирано умерено пиене, преживял си много кофти моменти и затова си сигурен, че горните не работят и са вредни. Демонстрираш един типичен защитен механизъм на пост-фактум биографична рационализация, който се състои в това, с всички сили и средства да се стремиш да оправдаеш смислеността на досегашния си житейски път и лични избори в него, за да се предпазиш от смислов и личностен разпад, дори с цената на отричането на здравия разум и методите, чрез които по всяка вероятност си щял бързо и лесно да се откажеш от алкохолния порок, преди да ти съдаде големите и необратими проблемации. Това е типично за дългогодишните членове на АА и повтарящите им се биографични разкази - те винаги все едно са герои, които не биха били толкова готини, ако не бяха минали през гериоическия епос на алкохолните перипетии и героичното им преодоляване. Не ни трябват лесни методи, защото трудното, травматично и продължително отказване в АА, което беляза целия ни живот, ни направи готините хора, които сме сега. Това е вашето мислене и то е далеч от здравия разум.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)