Няма само една истина за преодоляването на алкохолната зависимост, защото няма само един тип алкохолна зависимост. За моя тип зависимост най-добра работа свърши постепенното намаляване до степен, до която мога да реша дали изобщо да не близвам алкохол или да пия, примерно, два-три пъти на седмица по една бира. Много добре - "отвътре", така да се каже - познавам чувството на ненаситна жажда след първото пиене, особено ако на човек в този момент му е много терсене или много радостно. Това чувство се преодолява постепенно, със себетрениране. Но, разбира се, непрекъснатото повтаряне и интензивното себеубеждаване, че е невъзможно алкохоликът да пие умерено, не е най-добрият старт за поемането по пътя на това себетрениране. Слушал съм много истории за интелигентни, работещи, семейни хора, които са се заричали повече да не близват и капка и след това, в един прекрасен момент, се правят на бидони и лежат по клиники; и после пак се заричат да не близват и капка. За подобни случаи, а и за всички онези, които не искат да рискуват да последват съдбата им, най-удачно (вкл. най-здравословно!) е да предприемат стъпки за постепенно намаляване на пиенето и преминаване към консумиране на по-малки дози, през по-големи интервали. Резките спирания и започвания са много по-вредни за мозъка и черния дроб отлколкото равномерната, разредена като количество и интервали, умерена консумация. Без категорични присъди и клетви, със здрав разум и постепенно намаляваща консумация, човек си връща контрола не само над себе си, но и над пиенето. Той престава да се себевъзприема превратно ту като герой, ту като нищожество и започва да се вижда като нормален човек със силни и слаби страни. Освен това, той престава да възприема алкохола ту като спасител, ту като сатана и започва да го вижда като нормално седативно вещество с полезни и вредни ефекти според количеството и начина на консумация. Съжалявам, че не винаги успявам да съблюдавам фамилиарния и диалектен жаргон на този клуб, но вярвам, че се изразявам достатъчно ясно и разбираемо поне за онези, които не само за пиенето, но по принцип в живота не са склонни към предоверяване на "всичко или нищо" мантрите и са по-склонни към инвестиране в умерени, реалистични и предвидими резултати, съобразени с изходните им ресурси. Който успява да не пие и му е добре, нека продължава в същия дух с духовна и групова подкрепа. Който обаче многократно се е провалял в опитите си да спира изведнъж и завинаги, си заслужава да пробва пътя на постепенното намаляване до пълно спиране или до контролирано умерено пиене.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)