|
Въпросът за доверието е много важен, основен, бих казала, и темата е много хубава. Аз виждам и усещам така нещата, да се довериш докрай, и така да спечелиш живота си отново, или да не се довериш, да мислиш, да разсъждаваш, да умуваш, да си предпазлив и т.н. и да умираш бавно !
Избор ...
За съжаление или за радост, мога да пиша, тук и сега по тази тема, като се базирам единствено и само на моя опит, на това, което видях и преживях. Преди четиридесет дни почина момиче, което не можа да се довери, не поиска да се довери, или аз не успях да я накарам да се довери, всичко има значение Тя не се довери, запази много неща в себе си, далеч от околните, и така остави болестта да я яде отвътре, докато не я уби. Знам, че не бива да говоря за мъртвите лошо, и спирам дотук.
Болестта обаче убива, ако не се разчупи обвивката, външната маска ако не се свали, и не се довери всичко, болестта убива, и заради живота си струва да напиша това.
Аз се доверих, защото нямах избор, или така съм усетила себе си тогава ... или изливам всичко, което ме притеснява, побърква и унищожава, или умирам от напрежение...
За мен така стоят нещата, много са прости и ясни, но са така трудно приложими понякога.
|
Re: Доверието [re: memi2011]
