Интересен е този въпрос за избора. Според мен всичко зависи от гледната точка. От една страна алкохолика може да избира между това да си пие и да си носи кръста и всичките му екстри, или да потърси помощ и да търси път за възстановявяне и пълноценен живот. В интерес на истината с времето много алкохолици, смачкани от поредния неуспешен опит със собствени усилия да победят болестта си престават да правят каквито и да било опити и просто си пият до откат. Други пък не престават да се борят с алкохолизма до края. В интерес на истината тези, които наистина успяват да се възстановят са малцинство. Но пък са живо доказателство, че има изход. Просто болестта е толкова коварна и толкова неуловимо и неусетно те превзема, че дълго след като вече си преминал всички граници, ти не можеш да осъзнаеш какво става с теб. Започват самозаблудите и обвиненията. Дори когато напипат пътеката повечето алкохолици се препъват поне веднъж. Болестта се защитава по всички възможни начини и винаги намира начин да те превърти, ако тръгнеш да доказваш силата си спрямо алкохола. Всъщност истината е, че един алкохолик няма избор, ако иска да оцелее. Ние сме безсилни пред алкохола и ако тръгнем на война, рано или късно, няма начин да не пием. Колкото и да скърцаме със зъби и да се заричаме, рано или късно не издържаме. Пък и ако ще живея така, на ръба на нервната криза, това е наказание, не живот. По-добре да пия. Целта на задачата е да се живее един нов, спокоен и пълноценен живот. Не да скърцаш със зъби. Затова ходя на сбирки, търся си недостатъците и се опитвам да следвам стъпките. Не защото нямам какво да правя!Често греша, но се опитвам честно да си видя грешките и да се опитам да ги коригирам. Това е моя път и бавно си вървя по него. Усмихни се! Има изход!