Аз искам да спра да пия. Това "аз искам" носи в себе си/за мен/ и истина, и заблуда. Възможно е аз само да си измислям, че искам да спра да пия и да не си давам сметка, че само си и измислям, т.е. заблуждавам се, че съм честен, когато казвам това - аз искам да спра да пия. Възможно е и много да искам, ама да не мога. Така завършено изречението провокира не само към теоретизиране, философстване, знаене, четене, мъдруване.., но и към това, може би никога да не проумея искам ли - не искам ли; мога ли - не мога ли? Но, ако имам волята честно да го продължа в себе си така - възможно е и много да искам, ама да не мога САМ, повтарям САМ, ще потретя САМ, при мен, за себе си говоря се случи/или се е случило, щото не мисля, че в началото съм имал грам идея за това/ да имам готовност, само готовност и нищо друго, пак за мен, да правя това, което ми се предлага, все едно от кого, защото честно си признах, че не мога САМ. Това съм го споделял, но отново ще кажа - аз, на 22.06.2012 година не знаех кой ще ми помогне, не знаех какво ще ми помогне, не знаех как ще ми помогне, но бях убеден, че имам нужда от помощ. Нямам обяснение в моята логика защо не исках никакви лекари, никакви клиники. И това не защото не уважавам медицината като наука. Просто ей, така, без логика - не искам лекари, не искам клиники, не искам лекарства. И пак ей, така, без логика, на 22.06.2012 година открих АА. На 50 години, нищо не ми говореха тези две букви АА. И както нищо не ми говореха тези две букви АА, пак, ей, така без логика набирам първия телефонен номер - никой не вдига; набирам втория телефонен номер - никой не вдига; набирам третия телефонен номер - шокюр, най - сетне в пълно отчаяние и безнадежност чувам женски глас в слушалката, едно провлачено дааааааа...Освен всичко, което казвах за себе си и питах, се появи и едно мое ново искане във въпрос - "Вие да не би да сте секта?" Този въпрос го зададох, защото усетих, изпълни ме целият надеждата, самата надежда като чувство, не като думичка от тълковния речник...Но въпросът дойде в резултат от отговорите на предишните ми въпроси - няма лекари, няма лекарства, не трябва да плащам нищо... Господи, толкова съм врял и кипял, толкова много знам - къде дават така без пари в наше време. Нищо не се иска от мене, само ако желая, само ако мога да отида същата вечер да се срещна с други хора като мене, хора с моя проблем, с алкохола... При този разговор, аз все още не мислех, че съм алкохолик. Но иначе мозъкът ми чаткаше, интелигентстваше на база знания и никакъв опит - "да не би да сте секта?" Може би след близо година, споделям с един брат от Стара Загора, как съм си мислил, че АА е секта. Хайде, да не съм мислил, допускал съм. И той директно ми отперва въпроса - "А какво е за теб секта?" Ами аз не знам какво е секта. Чувал съм за разни секти, разни неща. Ама аз не знам какво е секта. И сега, нали уж съм честен? Нали, аз не търся на всяка цена одобрението? Да, ама не му отговарям, че не знам. Примънках нещо, примигнах... И той, нали е възстановен в този ден и да не остане възстановен само в този ден, всеки ден се опитва да прави едни прости неща, които се предлагат в Братството на АА. Той не е трезвеник, той не е въздържател и най - важното толерантен е и ме извади от скапаната ситуация, в която ме вкара моята "честност" - нечестност. Тази ГОТОВНОСТ, че не мога сам, да не забравям, че не мога сам/щото, нали това почувствах на 22.06.2012 година, че имам нужда от помощ/ незабелязано с ходенето на сбирки на АА, първо ме изпълни с чувството за принадлежност, че принадлежа на нещо, не съм никой, не съм сам. Второто, което неуловимо се задейства у мене е да проумея тази непроумяема болест алкохолизъм от опита, наблюденията, преживяванията на тези, написали Голямата книга на АА. Разбира се, че чета и се интересувам от всички медицински открития за болестта алкохолизъм. Но лично у мен, те провокират доста въпроси, които започват със "защо"? А "защо" в повечето случаи ме кара да плувам във водите на споровете, приказките, наддумването, надинформирането и т.н. Въпросите, започващи с "как", за мен имат друго послание - да правя, да се опитвам да правя. То и затова главата в Голямата книга е "Как действа програмата", а не "Защо действа програмата" и другата е "Да действаме", а не "Защо да действаме" или друг вариант "Да мислим" или най - удобния и лесен за мен, алкохоликът - "Да измисляме". И като трето, резултат от тази готовност - у мен дойде желанието да опитам Програмата на АА със спонсор. Някой и да ми е казвал в началото - "Защо не започваш Програмата със спонсор", "само ходене по сбирки на не е достатъчно", или "просто не пий и ходи по групи на АА", "аз днес не съм пил, значи имам прекрасен ден" и...Или не съм чувал, или по - точно Милостта на Бог/Когото отричах в началото, даже не исках да чувам за Него, щото да не взема да стана сектант, да не взема да стана безличен, да не стана сив, да не стана скучен.../ без напъни, честно да пожелая да правя това, което вече две години и пет месеца не ме кара да се въздържам от алкохола, не ме кара да се чувствам трезвеник. Първо се чувствам здрав, второ се чувствам жив, трето се чувствам различен, защото Бог има за мен неща, които за никой друг няма, за което не забравям да Му бъда благодарен и да имам силата да изпълнявам волята Му. Опитвам се да правя, не само да се моля, не само да съм благодарен и да се доверявам на интуицията си, не на своеволието си. За мен интуицията е единствено и пряк резултат от правенето, не четенето на 10- та и 11- та стъпки, всеки ден. Своеволието е резултат от егоцентризма ми, от болни инстинкти, от болно его. Грешки от неизчезнали недостатъци ще продължавам да допускам, въпросът е, че имам начин, общо решение да си ги признавам, а не да ги прикривам зад манипулативна честност.

От "Историята на Бил", "Голямата книга на АА":

"Приятелят ми обеща, че когато направя всичко това, ще встъпя в нови взаимоотношения със Създателя си; че ще притежавам всички елементи на един начин на живот, който да отговаря на ВСИЧКИТЕ МИ ПРОБЛЕМИ./за мен, не на ВСИЧКОТО МИ ЩАСТИЕ - това не се обяснява, това е за размисъл и за преживяване./Основните изисквания, за да го постигна, бяха вярата и силата на Бог и ДОСТАТЪЧНО/не пълно, пак за мене/ желание, честност и смирение, за да въведа и поддържам новия ред в живота си./за мен, хем да въведа, хем да поддържам, ама новия, не само изпълнен с хубости, с щастие, с пари, със секс.., ред в живота си./
Просто, но не и лесно - за това трябваше да бъде платена определена цена. Трябваше да разруша егоцентризма си./за мене, не да стана безличен, не да стана сив, не да стана скучен, а да спра да си измислям, че съм единствен и да правя всеки ден чудеса от подвизи в своеволието си, а пък да си мисля, че е в уникалността ми./ Трябваше да се обръщам за всичко към Отеца на Светлината, който стои над всички нас.
Това бяха революционни и драстични предложения, но в момента, когато напълно/за мен, не достатъчно/ ги приех, ефектът им наподобяваше електрически шок. Изпитах чувство на победа, последвано от такова спокойствие и ведрина, каквито дотогава не бях познавал. Бях изпълнен със сигурност.
Приятелят ми бе подчертал, че е абсолютно необходимо да прилагам тези принципи във всичките си дела. Особено важно бе да работя с други така, както той бе работил с мен. Защото, ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот/за мене, не духовността си, а ДУХОВНИЯ СИ ЖИВОТ/ като работи и СЕ ЖЕРТВА за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действа, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така."

Освен всичко друго, какво означава за мен, "ако не действа"? Цитирам "моя" доктор Боб:

"... аз съм само човек и понякога си мисля:"О, този Боб е много умен мъж. Ситуацията му с пиенето е овладяна - доказал го е и го е демонстрирал - не пие вече 13 години. Успя да спре, а това е мъдро." Повярвайте ми, не се опитвам да се шегувам. Такива мисли наистина ми минават през главата. И когато започнат, знам какво се е случило. Така че, само щом идеята, че мога "да обърна едно бързо" ми мине през ума аз започвам да си мисля:"О - о...А какво ще кажеш за момчетата в болницата? Не си им обръщал необходимото внимание в последните няколко дни. Време ти е старче, да започнеш да работиш/за мен, да действаш/, преди да си се забъркал в неприятности." Отивам при тях и започваме да разговаряме с часове."

И ще завърша с доктор Силкуърт/за мен, неговото мнение е честно от медицинска гледна точка/. Перифразирам - алкохоликът е болен човек. В АА, той се научава да прилага някои техники и практики и дълго време може да не посяга към първата чаша. Програмата на АА е мощно духовно лекарство за алкохолика. И ако той се умори да практикува, да прилага тези духовни принципи, да практикува духовността, много вероятно е да се запие, да направи пробив. Алкохоликът е човек, спрял е да следва стриктно предписанията и както при диабетика или туберкулозният, болестта се завръща, следва пробив.

Господи, благодаря Ти, че и днес мога да живея и да изживявам мига. Нека бъде Твоята воля! Амин.