Така беше..чуствах че умирам на моменти и незнаех как да скъсам обръча,порочния кръг.
Всичко се оказа много по-лесно отколкото очаквах.
Просто сложих картите на масата честно и без уговорки за това че не мога да пия като нормалните хора.
Не беше лесно да стигна до заключението за това,но беше наложително.
При все,че всеки един момент щяхме да се развеждаме.
В крайна сметка,за първи път в живота си се наложи да не бъда егоист,а да помисля за благото на семейството.
Та не бях ли жив свидетел на бащиния си пример.
Бащата е важен модел за подражание.
Бях одрал кожата на баща си в стереотипите на мислене и пиенето.
Затова ..колкото и отричайки го,аз му подражавах неосъзнато.
Детето ми имаше нужда от друг модел за подражание.
Аз имах нужда да не живея повече във срам от себе си.
Оня жесток срам...в който си мислиш че никой уж не забелязва че смърдиш на алкохол по обяд..но в себе си знаеш,че всеки знае,но никой няма да ти го каже.
И тайничко се надяваш..да не те усетят.
Спирането на алкохола беше вид освобождение от ежедневното харакири което си правех започвайки с бирите от 8,9 сутринта.
Понеже не виждах изход..чуствах се слаб,не можещ..на стъпка от това да се сгромолясам психически.
Оказа се много по-лесно накрая,и с цигарите и с алкохола.
Просто знаеш..че няма път назад.
Понеже знаеш,че този път не води до никъде.
Това не са извадки от книгата на Бил.
Това са мои лични преживявания и мисли.
Желая ви успешен трезвен ден.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!