Да ..така е,прав си наистина.
Аз съм станал прекалено голям максималист.
Незнам дали това е черта в характера и зодията ми която е Дева,или просто е синдром на сухия алкохолизъм.
Вместо да оценявам малките радости,тръгвам все на щурм да покорявам връх Еверест постоянно.
Това ми е трудно да си го изясня.
Защо станах такъв.
Понеже баща ми беше бохем и нищо не ми остави освен руини.
Може би затова толкова отчаяно се боря за статут и признание.
Баща ми живееше за максимата че нищо на оня свят не можеш да занесеш.
Строител,а къщата ми в Бг пада.
Заради тоталното му нехание към всичко.
Хората като си идат от чужбините в България все пак имат нормални къщи където да се приберат,аз имам коптор.
Падащ при това,все едно влизаш в някоя стара плевня.
И затова всичкото е виновен той.
Макар и двамата ми родители да си имаха версиите и обвиненията си един към друг защо това или онова никога не са постигнали.
Хватката е..че от простотиите им,сега страдам аз.
Дете на алкохолик..трето поколение алкохолик.
Понеже дядо ми и той не си начеса крастата,преди една зверска катастрофа с мотор.
Високоуважаван лекар беше..а пък пиян,с любовница отзад на мотора.
Статута,само за пред хората.
Баща и син..кво да ги правиш.
То и на баща ми статута беше такъв.
Все ми се подиграваше баща ми че съм имал завряни ръце отзад,и нищо не съм умеел,и че съм щял да умра от глад.
Понеже нямам неговите ръце.
Това е травма,това отношение.
И чичо ми преди две години,брата на баща ми,ми рече ..че ако съм се въртял около баща ми..нямало сега да се чудя за ремонти кое как.
Да..ама той беше все по кръчмите...не ми се искаше да късам връзки и с тях.
Че направо побеснях вътрешно,да им разкажа на чичо и стринка какъв баща имах.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!