|
|
| Тема |
 Re: Сковаността в АА [re: Dream63] |
|
| Автор |
girasol* (усмихната) |
|
| Публикувано | 19.09.14 20:47 |
|
|
|
Тези извън братството какво?
Така. Няма да пускам отделна тема, защото накрая пак ще стане както всяка една тук тема, за мерене на п****и. А това е съсвсем излишно, нали?
Ще си призная една стара грешка тук, все едно е къде ще е, надявам се да ме разберете.
Когато открих АА или по-точно програмата на АН и АА, все едно пред мен се отвориха вратите на Рая и чудесата нямаха край, наистина. Тогава си казах, че за нищо на света няма да се откажа от това, което промени живота ми до степен, за която дори не съм си мечтала. Бях доста самонадеяна, вярвах, че "яко копам по стъпките", знаех ги и ги прилагах и никой не можеше да ми затвори устата.
Веднъж тук писа едно момче, което сподели как е излязло от алкохолизма, който го е съсипвал. Не си спомням подробности, но в най-общи линии някакъв свещеник го е прибрал при него и с молитви и упражнеиня момчето е спряло да се напива като скот. Споделяше как работи в манастира и вечер с отчето си сипват по една малка ракийка и това му стига.
Още помня как захапах горкото момче и го направих на нищо. Как така ще пие едно малко? Ама той не е никакъв алкохолик, как смее изобщо да говори такива неща? Какви молитви, какви манастири? И още, и още, и още.
След време проумях, че всеки има своя път, а аз съм пътник само в своя живот, на моята пътека, с ограничени възможности и възприятия. Какво се беше случило? АЗ /АЗ бе / си бях позволила да обяснявам на мой събрат по съдба, колко е зле всъщност и колко е прост, та нищо не разбира от алкохолизъм.
Отново АЗ се осмелих да слагам граници на Божията милост, любов и сила. Мислех си че знам всички начини, по които Бог действа, и да определям какво Той може и не може да направи.
Когато проумях докъде ме е довел моят егоценризъм, си обещах никога, никога да не се съмнявам в божията мощ и Неговите намерения спрямо нас, Неговите деца. Ако Бог е решил да излекува това момче по този начин, коя съм аз, та да обяснявам че Той не може да го направи?
Не се гордея с този свой период от живота си, но и не се срамувам от него, защото съм имала нужда и от този опит. Благодарна съм, че излязох от него и че това е било само част от пътя ми, не целият път.
От тогава не се чудя и не се съмнявам, просто вярвам, че всичко е възможно. Това че АЗ не зная и не съм го видяла, не означава че то не съществува.
Знам само със сигурност, че Божиите чудеса нямат край, че Той наистина може всичко.
Усмихни се, има изход.
| |
| |
| 
|
|
