Аз също ти благодаря за добрите думи!Да си призная,стана ми много приятно.Хм...,толкова приятно,че се замислих."Звуча разумно..."Аха,и аз така мисля.Звуча,изглеждам....външно впечатление.Разум-логическо свързано представяне на фактите.Върнах се на спомена с полусляпото момиче.И си дадох сметка,че ако някой ме беше попитал извън реалната случка,дали мисля,че мога да направя така,че слепият да прогледне,бих му отговорила:Приятелю,или ти си луд,или искаш да изкараш мене луда.Естествено,че не мога.Така,де,но какво направих в реалната ситуация?Назначих я на работа.Не съм искала да я наранявам,нито в продължение на година и половина да върша и нейната работа.Тогава?Каква е тази дисоциация между рационално мислене и постъпки?

Ето,за това става дума.Лудост,която се крие зад самата себе си,облечена в напълно рационално "знание",което обаче остава нереализирано в живота и от друга страна-безкрайно добри намерения.Като че ли,всичко,което знам в рационален план,ми е вменено отвън и аз нямам достъп до него.Истината е,че аз "вярвах",че мога да направя така,че тя да виждаше по-добре и да се справи.Ето,това е егоцентризма,който трябва да осъзнавам в живота си на всяка крачка.Затова вярата в Бог и духовната програма е единствения изход за мен.

Не аз,Той!Тогава идва и приемането на света и поставяш хората и нещата по местата им.