Да приемем, не от излишна скромност, просто ей, така да приемем, че преди около година и половина при едно от ходенето ми в клиниката до Суходол съм предал посланието на АА на алкохоличката Мери. Името е например, но алкохоличката е жива, не е например, не е измислена.

В деня преди да я изпишат от болничното заведение съм там и тя тържествено обещава, че от следващия ден няма да близва грам алкохол, тръгва на сбирки на АА и веднага започва програмата на АА със спонсор. Спонсорът ще бъде жена, щото Мери и това знае от мен, че не е полезно за нейното възстановяване да бъде мъж. Изписват я и чакам да се обади. Не се обажда. Ясно ми е защо не се обажда - веднага се е запила. Съобщава ми го на другия ден, че е изпила една бутилка вино, но вече наистина край, от днес няма да пие. В онзи момент аз съм гневен на Мери. Да, това е самата истина - гневен съм на Мери. Не й го показвам, но съм гневен, защото пак в онзи момент съм в точката на правилността единствено и само на моята логика и й го казвам:"Мери, ти не искаш да спреш да пиеш. Ти не си честна, не желаеш да спреш да пиеш." С днешна дата си мисля, че това мое изказване пред Мери не е проява на любов, на толерантност, на търпение, "да разбирам, а не да бъда разбиран"... Как става сега тази работа? Хем болестта е коварна, объркваща, непроумяема, щото аз на това се доверявам, хем се доверявам на Бог.., а пък в същото време се правя на господ и съм абсолютно убеден, че Мери не е честна и не иска да спре да пие. Мери, обаче спира да пие, намери си квартира, започна работа, идва на сбирки, упражнява програмата с жена - спонсор...И на четвъртия месец се запуква, запой... Значи, има къде да живее, има работа, идва на сбирки, има спонсор, работи по програмата и запой на четвъртия месец. И веднага, не само в моята глава, мнение в оценки: на първо място, разбира се, Мери не желае да спре да пие. Сериозно? И как така влязох в нейната глава и съм абсолютно убеден, че не иска да спре да пие? И защо? Ами, щото много ги разбирам нещата, щото съм много възстановен, щото уникално тропам "Дайчовото" или "Трите пъти" и то в абсолютен синхрон с 12 - те стъпки. Правя се но господ, а пък само си мисля, че Му се доверявам. На второ място, пак разбира се, Мери не прави честно програмата. Сериозно? Бреееей, много я усещам тази честност или нечестност у другите, бе?! Брех, брех, брех. И трето , и четвърто...и идва най - важното - Мери не е стигнала дъното! Вече знам дори, кой и кога си е стигнал или не си е стигнал дъното. Мери, може и да не си е стигнала дъното, но хайде сега да видим какво става с моята честност? Моето действие или бездействие в моята логика/ с която стигнах до алкохола/ за нещата ли е, или моето действие или бездействие е в резултат от честния въпрос, Господи, как най - добре мога да ти служа? Само ще цитирам просто, но трудно на практика в материалното "ледът е тънък". Мери спира отново да пие, след краткия запой, връща се, продължава... и след пет месеца пак запой. И преди месец пак запой. Аз, лично, все още не знам как да оставя или да помогна на някой алкохолик да стигне дъното. Не знам, дали е и моя работа да действам, някой алкохолик да стигне дъното. Мери е влязла в грандиозен запой, аз не я търся, но тя ме търси, когато й кефне. Не съм точен, не Мери, болестта на Мери ме търси, когато й кефне. Моят отговор е един и същ:"Мери, когато решиш, идвам, където и да си и те откарвам в болница. Мисля, че този път не можеш да спреш сама. Вярвам ти, че искаш да спреш да пиеш/казвам й това, защото този път не знам дали иска, или не иска, вярвам на това, което ми казва/, но сама този път няма да можеш. Нищо друго не мога да направя за теб." И затварям телефона. Не ми е полезно повече да слушам не Мери какво ми дрънка, а болестта й. Разбирам я. Или поне се опитвам. Вече не й се гневя на Мери. Уволниха я от работа, защото пие. Тя има друго мнение по въпроса. Пак не съм точен - не Мери, болестта й има друго мнение по въпроса. Изгониха я от квартирата, защото пие. Болестта на Мери, пак има друго мнение по въпроса. Най - сетне се чувствам безпомощен и най -сетне се обръщам към Бог. В една събота, Мери се обажда и казва едва разбираемо:"Мисля, че трябва да ме вкараш в болница." Ще те вкарам, ама ми кажи къде си. Не може да ми обясни къде е. И ще ми казват някои, че били само зависими от алкохола, нежно зависими от алкохола. И живеят в заблудата, че алкохолът само нежно ги е прегърнал и те само да поискат - нежно, както алкохолът ги е прегърнал, те нежно и елегантно съвсем сами и пак съвсем нежно ще се освободят от тази толкова нежна прегръдка. Да, бе?! Как да го кажа това, което за мен вече е толкова просто - БОЛЕСТ, не зависимост, включваща три компонента, два от които са:1.зависимост на разума в комбинация 2. един вид алергия на тялото. И какво казва Бил Уилсън: "Разбирах в какво съдбовно съчетание може да се превърне тази двойка чудовища. Разбира се, някога таях надеждата, че ще се окажа една от малкото техни жертви, на които се удава да избегнат възмездието им. Но в онзи декември тази мечта отлетя. На практика бях стигнал дъното. Присъдата на науката - 1.зависимост, която ме обрича да пия и лудост, и 2.алергия, която ме обрича на смърт - скоро щеше да бъде изпълнена. Научих за смъртната си присъда, дадена ми от медицинската наука от нейния представител - малкия, милосърден доктор Силкуърт. В ръцете на един алкохолик, разговарящ с друг, тази истина с двойно острие можеше да бъде като чук, способен да проникне до сърцевината и да разбие упоритото его на алкохолика и да го отвори за милостта на Бог."

"...И ДА ГО ОТВОРИ ЗА МИЛОСТТА НА БОГ".

Господи, благодаря Ти, за проявената всичка милост към мен - да ми се отнеме желанието да пия и да се доверя, че единственият за мен начин "да заключа" и аз не знам къде "камата с двойно острие", ден по ден, са Братството на АА и навсякъде в моя живот, до края на моя живот да прилагам 12 - те духовни принципа на АА, програмата на АА. Живот в духовност, не духовност в живот. Каквото и да значи това.

Намирам Мери, както обичам да се изразявам понякога - на майка си в шортите и то по описание в телефонната слушалка на случайни минувачи. Мръсна, седнала на тротоара, не можеща да говори, може би отчаяна и пак успя да изръси:"Този път, когато изляза от болницата, приключвам с алкохола." Аз още не съм я завел в болницата, тя бръщолеви, какво щяла да прави, когато излезе от болницата. Контрол, тотален контрол, част от коварството на болестта, за мен. Може би, Мери наистина иска да спре да пие, но може би не иска или не е в състояние да приеме болестта си. Не съм ядосан на Мери. Моля се на Бог, ако е Неговата воля, да направи за Мери това, което направи за мен. Аз мога само да я откарам в болницата. И я откарвам. И я приемат. Благодарен съм на тези лекари. И я приемат точно в отделението за "луди". Под ключ. Зад решетките. И само след два дни, болестта на Мери има решение, има изход. Разговаряме през решетките, по - точно болестта на Мери с устата на Мери гордо и патетично съобщава:"Запознах се с един мъж вътре от стая № еди кой си. Когато излезем оттук ще се оженим, ще има къде да живея, ще има кой да се грижи за мен..." И оттук, нататък, може би започва да говори Мери, защото сигурно се стряска от голямата ми глава:"Разбира се, спирам да пия, ще идвам на сбирки, обади ли се на Х., тя ще ми бъде новият спонсор..." Гледам я и се моля да ме изпълни всичката любов, а пък от устата ми излиза:"Мери, този за когото ще се омъжваш не е ли луд, бе?" И Мери:"Луд е бе! И какво то това?"
На шестия ден друго решение, друг изход в болната глава на Мери:"Ще живея при майката на една жена от стая № еди кой си." Вече съм подготвен:"Мери, и майката, и дъщерята да не би да са луди, бе?" И получавам същия отговор:"Луди са, бе? И какво то това?" Три дни, преди да изпишат Мери, получавам предложение от собственичка на дом за възрастни хора:"Можеш ли да ми намериш жена за дома, два на два ще работи, ще чисти и ще се грижи в някои неща за възрастните хора в дома. Те са 12 на брой. Заплата 500 лева, храна, стая за спане, карта за градския транспорт." Тя знае, че аз съм алкохолик, че съм в АА. Казвам й, че имам предвид една жена/Мери/, но че и тя има моята болест. Собственичката се смее и казва:"Ами, то вече всички сме болни, всички сме луди." Изписват Мери. Аз съм в Монтана. Казвам на Мери да се обади на собственичката. Съобщавам й телефонният номер. Аз знам, че за Мери в този момент, работата не е най - важното нещо. Но тя иска работа. Мери ми се обажда след два часа и казва, че със собственичката ще се чуят на следващия ден, за да се видят и разговарят. След още пет часа, например, Мери отново ми се обажда и все едно какво ми казва, но аз вече знам, че тя е пила. Усещам го по говора, по това, което бръщолеви. Нищо не й казвам. На другия ден, първо ми се обажда Мери, за да ми каже, че е говорила със собственичката и тя й казала, че до края на тази седмица ще й каже взема ли я на работа. Болестта на Мери ме пита:"Ще ме вземе ли със сигурност, или да предприемам действия." Аз й отговарям:"Няма да те вземе, защото си пила." Болестта на Мери, веднага изстрелва в слушалката:"Не!!! Не съм Пила." Не ме лъже Мери, болестта й ме лъже. Как да я прецакам тази болест? Безпомощен съм. Обажда ми се по - късно собственичката, казва, че Мери е била леко пияна и няма да я вземе на работа."

Мери, вече не ми се обажда. Нито ще я карам да стига дъното, нито ще я вадя от дъното. Не е моя работа, докато Бог не пожелае. Мери знае какво аз правя, какво милиони правят. Аз на това се доверявам.

Какво аз правя?

Ами, ядосам се на някого, ама не хуквам като преди в деня си с целия свят да се разправям. Минава ми. Как ми минава? Ами като видя какво аз съм направил, за да се ядосам. Не се занимавам с това, какво този е направил, за да се ядосам. Не всеки път е така. И съм благодарен.

Ами, радостен съм за нещо, ама не хуквам като преди да изпадам в диви възторзи да разправям на целия свят колко съм радостен. Достатъчно ми е понякога да остана сам с радостта си, понякога да я споделя тази радост само с един човек, може и с двама, ама не полудявам, защото целият свят не се радва с мен. Не всеки път е така. И съм благодарен.

Аз съм алкохолик от безнадеждния тип и моят свободен избор е да се възстановявам в АА, с програмата на АА.

Ако някой приема, че просто е зависим от алкохола, че просто е нормален пияч, че просто е тежък пияч, пак има свободен избор - да се оправя сам или да се довери като дойде в АА и приеме, че болестта алкохолизъм е коварна, объркваща, непроумяема, прогресираща и не е в човешките желания и възможности кога точно ще се отключи. И следва лудост или смърт. Може само лудост, без да разбера до края на живота си, че съм луд, защото имам образование, имам работа, имам семейство, или нямам семейство... И си живуркам ненормален, изпълнен с негодувание към всеки и към всичко, изпълнен съм с вяра колко много съм прав и единствено аз съм прав, а пък съм нещастен и прецакан, ама не мога да си го призная, не защото не искам, а защото съм луд... и си живуркам, а пък правя грандиозни демонстрации как ЖИВЕЯ, как истински и само аз живея в абсолютна честност и съм самата любов и праведност. Дръжки!И съм мъртъв, мъртъв като пън.

Господи, нека бъде Твоята воля. Благослови ни! Амин.