Правихме лаф на тема как някои спират да идват в АА, защото са добре. Някои това го наричат причина, други обяснение, трети оправдание, четвърти заблуда. Не го знам какво е. Ще го нарека причина да не идват в АА. По причина, че са добре. Сега не пият и са добре. Та се сетих как в неделя ходихме на свиждане на наш събрат и го питах дали знае, че И. е умрял. Той се опули и вика: „Как тъй умрял? Ама той нали беше добре?“ Питам го: „Откъде знаеш, че е бил добре?“ Той: „Ами изписа се от болницата, хвана си приятелка, намери си работа и си купи телевизор.“

Ъхъ. Купи си телевизор. После седна да гледа телевизия след работа. Като всеки един нормален българин. После приятелката си заминала и „оттам тръгнала работата“. Така се говори. По този повод аз обикновено питам – приятелката си заминала и започнал да пие или започнал да пие и приятелката си заминала. Ама бил добре. Това, че е бил добре, каквото и да значи това, не е било причина да пие. Обаче по причина, че е бил добре, каквото и да значи това, изобщо не мислеше, че АА е за него. И накрая умря от пиене, но иначе беше добре. Е, преди време първо се разведе, но то не че защото беше в психиатрията. То причината беше, че жена му искаше да се разведе. Тя ако не искаше да се разведе, то той щеше да спре да пие. Обичам логиката. Логическите вериги. Причинно следствените връзки.

Последният факт – умиране след поредният запой. Фактът преди този факт – човекът е добре. Има работа. Има жена до себе си. Има дори телевизор. Екзистенц много над минимума, за да си живее безметежно и безалкохолно.

По този повод. В четвъртък. Отиваме с приятелката ми да пием по чайче. Срещаме майката на един събрат-алкохолик, който също е добре – т.е. не идва на сбирки. Сега вече го формулирах какво ще е това да си добре – да нямаш нужда от сбирки. Каквото и да значи това да нямаш нужда от сбирки и каквито и да са последиците от отпадналата ти нужда. Не я бях виждал тази жена от поне четири години.

Питам я – помниш ли ме кой съм? Тя, с горчивина и лека нотка на неприязън – „дааа, ти си от онези.. аз им викам Анонимните Нещастници.“ ЪХъъъъъ.

Питам я – „Така като ме гледаш, на нещастен ли ти приличам?“. Тя – „Не амаааа...“ Не може да довърши смислено.

Аз: „Какво прави твоят щастливец?“ Тя – огорчено: „Не пие два-три месеца и като види пари и започва отново. Но това е защото вие не се опитахте да му помогнете достатъчно.“ Тука вече ние излизаме виновни, че не сме му помогнали достатъчно. Уж сме нещастници, пък не му помагаме. Опа.

Викам: „Как да му помогнем като той не иска? Насила?“ Тя: „Ама то е защото той не може да си намери работа. С две висши образования, но само млади търсят.“

Аз: „Какво от това като си намери работа? Нали като вземе заплата и ще се напие, няма да спре и ще го изгонят? Защо му е работа като първо не се е оправил с алкохолизма?“ Тя: „Нали знаеш, че вие алкохолиците като имате работа и не пиете?“ Опааа, любимата ми дума Нали. Нали хипопотамът яде бетон? Нали кокошката диша под водата? Нали като работиш и не мислиш за пиене?

Аз: „Не съм съгласен, защото аз пиех и докато имах работа и докато нямах работа. Сега мога да работя, защото не пия, а не мога да не пия, защото работя.“ Тя: „Ама той няма такова прекрасно създание, което върви до теб. Ако имаше нямаше да пие“ Сочи приятелката ми.

Опаааа: „Коя жена ще стои с някой, който пие? Обичайната логика на всеки един алкохолик. Първо да си оправя работата, жената, телевизора и тогава ще спра да пия“

Тръгнахме си по пътя, защото жената се разпали. Моята приятелка коментира как ме е обвинила, че не сме му помогнали в АА достатъчно с думите: „Иска да те изкара виновен лично тебе, но го замаскира с това Вие от АА. Лоша бабичка!“. Предупредих я, че ще я цитирам, на което тя се изхили, че няма да мога да цитирам начинът по който е казала: "Лоша бабичка!"

Дааа. Първо работа, жена, телевизор. После алкохоликът е вече добре и няма нужда от сбирки. И накрая умира от пиене. Парадоксално.