И аз не знам, дали ще мога да обясня, точно това, което чувствам сега в повечето крайни моменти на опиянение или на неопиянение. Опитвам се вече да бъда умерен в умереността и на радост, и на тревога, и на страдание, и на гняв, и на завист, и на толкова себична любов, че да сграбча, да задуша някого... Нищо човешко не ми е чуждо и сега, когато съм трезвен близо две години и два месеца. Преди, почти във всеки един момент губех мярката, бягах от това, което интуицията ми подсказваше. Правех ненормални неща, усещах го, но си вярвах, на себе си вярвах, че резултатът ще бъде добър, както за мен, така и за околните. Не ставаше. Сега се пазя да ни си повярвам много. За мен това да си повярвам много е опасно, не само за моята трезвост.

Не е задължително да съм го обяснил толкова добре, че всеки да ме разбере. И един човек да ме разбере, да му помогна ще съм благодарен. И никой да не ме разбере, какво от това? Светът с разбирането или неразбирането на моето мнение няма да се свърши.

Хубав ден. И трезва вечер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 06.08.14 17:02.