|
А сега по същество, за тези, които знаят цената на един ремонт, след години пиене на лекарства и алкохол
В ремонта обаче аз видях отново възможност да се опияня, ето това е лудото, ненормалното, обсесиращото, фиксиращото или каквото и там да се нарича, това, което е в главата ми и работи
Много ми се искаше наистина всичко да е както преди, обаче не е.
Преди седем години, като правих ремонт, и си пиех, и така изключвах, защото самата организация, и същност на ремонтите ме натоварват. Промени, къртене, суматоха, външни хора, няма обичаен ред, хаос, и най-вече, любимата ми чистота, най-любимата ми чистота я няма...
Сега, сега първо се опияних, опияних се от това, че правя ремонт, това е едно, че ми се случва изобщо, че мога да го организирам, че хората ми вярват, че ме слушат, че имам сили да го направя.
Тази емоционална нетрезвост или натовареност ми попречи да видя докъде ми се простират силите, да проявя здрав разум и да мисля трезво.
Изразходвах много повече сили, отколкото мисля, че имах, и тук видях една опасна точка, червената точка или лампичка, на която ако не обърна внимание, може да ми се случи нещо много неприятно.
Точката, която съм пренебрегвала много години, която ми е казвала, че моите лични сили, на моята личност, не на личността, която искам да бъда, не на личността, която обществото иска да бъда, или някой иска да бъда, или някой иска да види, или някой ми е казал, че трябва да бъда, не, червената лачпичка на моята личност, предела на моята физика, моята психика, моята душевност, която ми казва, спри, стига толкова, защото нямаш повече собствени сили ...
Много години минавах през тази червена линия, много години, и търсих средства, за да намеря още и още сили, и ги намирах...
|
Re: Щастлива [re: spiritual66]
