|
Благодаря ти, че продължаваш да споделяш с нас своите малки победи. Да не забравяме как от висините на Вийон се озовахме до пълния с ракия бидон. Чака ни дълъг път на възстановяване.
Припомни ми как Харакири сподели своите малки победи . Къде си бе Харакири.
Учим се да живеем, въпреки че на някои хора не им харесва. Лесно е да се каже, че не плащаме данък обществено мнение. По-трудното е да се научим да живеем свободни от хорския присмех. Да живеем без да имаме нужда да бъдем одобрявани от всеки. Да живеем дори във враждебна обстановка. Свобода.
Иначе съм споделял отдавна на тема подигравката. Присмехът.
Някои неща се променят. Някои неща не се променят. Каза Морфеус на бившата.
Ноември, 2008-ма:
На връщане гледам един дългогодишен пребиваващ из психиатриите да стои на бордюра и да си говори сам. Май че вече си живее в държавна иснституция. Поздравявам го и го питам как е? Той ме поглежда странно и извиква – ПО-ДОБРЕ ИЗВЕСТЕН ПИЯНИЦА, ОТКОЛКОТО АНОНИМЕН АЛКОХОЛИК!
Мдаааа. Вдигам палец в съгласие и отминавам. Може би наистина да е по-добре известен пияница. Кой знай. Ще упражня правото си на грешка и ще остана в миманса този път. Предпочитам да съм на топло, да си пия чая и да си пиша на компа, отколкото да живея из лудниците и да се базикам с хората.
Подигравката. Голямо оръжие. Използвал съм го и срещу мене са го използвали. Нахлуват спомени от детството - Страх те е, а! Кой?!!! Мене ли ме е страх бе? Страх те е, ами! Не можеш да го направиш това! Пъзльо, пъзльо! Как да не мога бе!? Сега ще видиш кой го е страх! Сега виждам донякъде за какво става въпрос. С подигравката се предизвиква страх. Или се използва страхът. Натиска се командното копче. Става въпрос за достойнството. Една от частите на аза. Някой ми се подиграва. Осмива ме. Посочва мой недостатък. Значи нещо ми има. Значи нещо ме отличава от другите. Имаше един разказ за ятото птици, които кълват и гонят различната. Май се избиха накрая, защото подгонваха всяка, нацапана с кръв и я убиваха. Съответно някоя друга се нацапваше и така нататък. Но примери много. Различен и смешен. Упрек. Застрашено достойнство и сигурност. Не съм достоен, не съм обичан, не съм приет, не съм признат. Ще ме изгонят, ще ми отхвърлят. Страх. И гонен от този страх се опитвам да го потуша, да задоволя изкривеният си инстинкт да бъда на сто процента приет, одобрен, разбран, обичан и на сигурно. Не става. Защото винаги изскача още някой, който почва да вика – ХА, ХА, ХАААААА! КАКЪВ СИ СМЕШЕН, КАКЪВ СИ ГЛУПАВ, КАКЪВ СИ ЖАЛЪК, КАКЪВ СИ МАЛЪК, КАКЪВ СИ КЪДРАВ, КАКЪВ СИ НИСЪК, КАКЪВ СИ ЕСНАФ, КАКЪВ СИ ФАНАТИК, КАКЪВ СИ ТИКВЕНИК, ЗАЩО ПИШЕШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ДЪРЖИШ ТАКА, ЗАЩО МИСЛИШ ТАКА, ЗАЩО ГОВОРИШ ТАКА, ЗАЩО ЖИВЕЕШ ТАКА, ЗАЩО ДИШАШ ТАКА, ЗАЩО СЕ ХРАНИШ ТАКА, ЗАЩО СИ ТАКЪВ, А НЕ СИ ТАКЪВ, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПОГРЕШЕН, ЗАЩО СИ ТОЛКОВА ПРАВИЛЕН, ЗАЩО ТОВА И ОНОВА И
Подигравка. Защо съм се подигравал на хората? От страх. От собственото си чувство на страх. Че някой има повече от мене и бих бил спокоен и сигурен, само ако няма. Само ако не ме изпреварва. Да го дръпна обратно в казана. И друга приказка има за онзи, койно завиждал на съседа си за магарето. Дошъл Бог и му предложил едно желание. Той незабавно пожелал да умре магарето на съседа. И докато добичето приритвало, загрял че можел и да си пожелае магаре за себе си. Но страх. Завистта е вид страх. Да не би да е нещо повече от мене, а аз да съм по-долу от него. Само ако мога да имам повече от него или да направя така, че да има повече от мене. Аз ще съм по-приет, по-одобрен, по-обичан и по-сигурен от него. Ами ако той е на правия път? Върни се обратно! Колко си смешен! Колко си жалък! Колко си глупав! Какъв си фанатик и смешник! Колко си беден! Колко си ограничен!
Всъщност много е просто – по плодовете им ще ги познаете. Ако искам да съм като него – правя като него и предпочитам да съм известен пияница. Ако искам да живея в цивилизацията, да имам работа, да не седя по бордюрите, да правя ремонт, да пазарувам, да си пиша – правя това, което той не прави. Ако някой плешивец ми рекламира новата си тактика за гъст косъм, доста ще ме усъмни. Всъщност единственото, което плешивецът може да направи – да се присмее на къдравата ми коса. С тези разсъждения се прибирам и разбирам, че за кой ли път съм оплескал печката. Редовно нещо или загаря или изгаря или и двете плюс голямо оплескване. Нали съм купил препарат. Циф с хлор. Търкам и ми се гади от хлорната миризма. Познавам трима събратя, които са пили дезинфенктант с основно съдържание на хлор. Заради процента алкохол. И още един, който по случайност е бил спрян. Не мога да проумея как ще се пие това нещо, но това е вероятно, защото в момента съм трезвен. Звучи ненормално, но е самата истина. В развитите фази ставаме на самоходни машини и единственото, което ни интересува е да утолим жаждата.
Не е нормално, но всъщност зависи от гледната точка. Всичко е относително.
Обадих се на приятелчето, което е в запой. Питах го как е.
Той – много съм зле. Много съм зле. Не мога да спра. Сутринта станах и не издържах. Нямаше начин. Разбираш ли ме?
Аз – разбирам те. Нормално е.
Той – КОЕ Е НОРМАЛНО БЕ!!! КОЕ Е НОРМАЛНО!!!! ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО!!! Не мога да спра! Не мога да спра! В понеделник влизам! Ходих днеска на доктора. Благодаря, че се обади. Ти правилно каза вчера или онзи ден – да влизам. Не знам кога каза. Не знам кой ден сме и колко дни пия. Не знам кога говорихме. Това не е нормално. Не е нормално.
Не му казах, че е нормално за ненормалници като нас. Няма смисъл засега. Всичко е относително.
Майсторът няма да идва. Сега се обади. Има нещо положително в това. Ще мога да отида на сбирка.
|
Re: Щастлива [re: spiritual66]
