Не знам, хора... Навремето и мен ме вълнуваше въпроса "Защо пия?" Най-парадоксалният отговор получих от психотерапевта си, когато за първи път отидох при него. Той ме пита: "Защо си тук, как очакваш да ти помогна?" А аз: "Ами искам да разбера защо пия". Той казва: "Това е лесно, аз веднага ще ти отговоря: пиеш за кеф". "Ама как така?! - скочих аз. - "Пиенето ме убива, а вие ми казвате - за кеф, що за кеф е това?!". Няколко години по-късно съм напълно съгласна с доктора. Естествено, че пиех за кеф - като всички останали, но без мярка - за разлика от останалите. Така че големият въпрос се оказа не защо пия, а защо представата ми за кеф е свързана неизменно с алкохол. До ден днешен нямам отговор, а и не го търся, откакто се научих да свързвам удоволствието с далеч по-здравословни неща.