|
Днес съм насочена към тази дума "неуправляемост", втората част на първа стъпка, какво все пак означава, след толкова анализиране, работа, дали съм осъзнала добре какво се иска точно да се каже в тази втора част на основната Първа стъпка ?
Животът ми е станал неуправляем, всъщност той изобщо си е неуправляем, обаче, защо аз не съм го разбирала, или не искам да е такъв ... хахахах ?
Не мога да управлявам често нещата, които ми се случват, поради зависимостта ми от себе си, от миналото ми, заради обидчивостта ми, заради хиперчувствителността ми, най-вече поради страховете ми, които ме блокират, това е така, и съм видяла осъзнато как действат всички недостатъци при мен.
И още обаче има ... "неуправляемост" на живота, та живота наистина е неуправляем, защо не мога или не искам да го приема ???
Преди няколко дни ми се случи нещо, получих резултат от нещо си, за което очаквах резултат 6, а получих резултат 2, така да се изразя.
Как го приех, ами не го приех, няколко дни го държах в съзнанието си, ей така, мислих, че ако не го приема, може и да не се случи, хахахаха, това наистина си е смешно. После реших, че е време да приема, да го споделя с приятелката си, тя реагира, доста така, емоционално, аз и казах, абе нищо не се е случило, ти пък сега. Обаче вече започна процеса ми на приемане, ето, щом тя така реагира, значи наистина говорим за резултат 2. После го споделих с баща си, още някаква част ми се намести в съзнанието, че съм получила оценка 2, точно 2, а не 6. Споделих го и с други хора, и така, осъзнах, че съм загубила, наистина имам оценка 2 бе. Едва след това вече реших да реагирам, ако може да променя тази оценка, да опитам отново, да получа оценка 6, а времето за корекция не е толкова много, ограничено е, и ако искам да постигна някакъв друг резултат, трябва да реагирам, да действам, да помисля ... ако бях предприела действия след още някоя и друга седмица, можеше и да нямам никакви шансове...
Ето това за мен е егоцентризма, искам или очаквам нещо да се случи, така съм повярвала, че ще се случи, така го искам, като дете, и като не се случва, ми трябва много много време, за да приема в съзнанието си реалността, че се е случило нещо друго.
Преди време бях писала, че някои алкохолици ходили на сбирки по пет години, и едва тогава проумяли втората част на първа стъпка, да, излиза, че аз се движа със същата скорост, хахахаха ...
Редактирано от spiritual66 на 23.07.14 13:04.
|
Re: Неуправляемост [re: diablo67]
