Мисля си,че винаги се случва това,което трябва да се случи,важното е човек да го разпознае.В случая,за обясненията.Абе,напоследък влизам чат пат в дира,хвърлям едно око и или си казвам,браво/за някого,който ми е харесал/,така се прави,или се дразня и си казвам,о,не, няма никакъв смисъл да се пише каквото и да било.И в двата случая изчезвам.Е,как така?Какъв такъв оценител се извъдих.Нямам патент и власт над мисленето на хората.Но Бог ми е дал думите,словото и то може скромно да се използва за да могат хората да се срещнат.Като под "среща",нямам предвид да приемат всичко,което аз казвам,или аз да се съглася с всичко,което те казват.Просто нещо като синхронизация,настройка на една честота.Е,ако може,де.Ама това предварително не мога да знам.Така,че,това което написах в началото беше отметка за мен.

А,иначе много се размислих за твоя човек.Неговата история,би могла да звучи по безкрайно много различни начини,като единственото общо между тях да остане пълната неконтролируемост на живота.И всичко това да бъде просто алкохолизъм.Напоследък класификацията на злокачествените тумори търпи преоценка,но критерият за злокачественост остава "безконтролно разрастване на клетки".Не ми се искаше да прозвучи толкова зловещо,чак аз си се изненадах,но това са фактите.