Хаха, не ми се рисува, толкова много съм чертала, много се кефих от чертането, три де, щях да правя дисертация на тази тема, така се бях увляква по компютърното моделиране на триизмерни обекти, гледам цветя, плела съм толкова много, надали може някой да се похвали с това ...
Какво още беше, момент, всъщност няма значение какво още, мисълта и думата ми беше за милостта в сърцето.
Има здраво зърно в мислите ти, че емоционално може би не мога повече да се ангажирам, това е така, напълно е възможно, аз имам предел, емоционален, психически, физически, може и това да е, може и да си права.
Но за мен като нещо ново, и трудно е намирането на баланс, в реалния живот, докъде е разума, и докъде е милостта, за да не залитам нито в едното, нито в другото, защото съм човек на крайностите.
И цял живот това съм правила, залитам ту в в едното, после в другото.
Сега не искам да е така, и не мисля, че ще е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите