То и аз имах нужда, но за щастие все още вечер, но определено от алкохол.
Да, чувствах се добре с него дълъг период от време додето разбрах, че не мога без него.

За щастие не бях си задълбочила проблемите, но след време си ужасих, ако бях продължила така как щях да посрещна следващите.

Нещастие е да се родиш в семейство на алкохолик, но твърде ясна картина за бъдещето.
Ще се въздържа да напиша какво мисля, но аз не успях да простя на баща ми. Колкото повече години минават все повече не мога. Просто не намирам нещо за което да се хвана. Най- лошото е, че повечето деца са на същото мнение независимо по кой път са вървели.
А сега малко приличаме на оцелели от корабокрушение, които седят на брега и спорят как бе, джанъм, се проби тоя кораб...
Това е добре. Как се проби този кораб и защо част не оцеляха.

Как се проби кораба?