шаляляля,
Тъкмо тук ми е драмата, че майка ни не признава, че той има зависимост, тя омекотява ситуацията, не знам от срам ли, от гордост ли (предполагам от предубеждения в стил "какво ще кажат хората" и "това не може да се случва на нас")... и го дъвчат вкъщи здраво, което определено още повече го мачка... говорих с тях вече няколко пъти, всеки път, когато кризата стане нескриваема, но те не проявяват разбиране към болестта.
Според тях той е върховният егоист и т.н., приемат го като нормален, а той не е, докато е под въздействието на тази клетъчна отрова. Сещай се, че те самите не бяха склонни да се лишат от алкохол. Последното, което чувам, е че уж сега само на празници пият, но аз не се виждам с тях толкова често, че да следя процеса отблизо, а темата и без това е болна и почти не се коментира... мазало... Това със съюзниците и "интервенцията" се опитах да убедя майка ми да го приложим миналата година, но не стигнахме доникъде. Тя хем нищо не приема, хем се тръшка. Не знам вече...
Накратко, налага се да действам отстрани и без съюзници, търпеливо и кротко, а аз напоследък не изобилствам и с двете, просто твърде много неблагополучия се струпаха...
Благодаря ти много за мнението, оценявам го!