Ако, човек се чувства добре/каквото и да значи това добре, би могъл да включиш всичко, което ти харесва на теб в твоята логика за време и пространство/, никога не би написал всичко това точно по този начин, за да се стигне до, цитирам:"Понеже тези сладкодумните,идваха една част почерпени на сбирките."За какво ми е да пиша, коментирам, констатирам и т.н., ако всичко при мен тече по мед и масло, след като повече от четири години съм трезвен? И кой казва, че АА е панацея? Аз, лично споделям какво и кое от АА ми помага. И ако АА не ми помага откъде, за Бога идва това неистово желание вместо само да споделям честно точно какво на мен ми помага, без задължителното да дрънкам доктрина ли е, секта ли е и не знам още какво е АА. Защо трябва да оплюя нещо, за да изтъкна предимствата и качествените резултати на нещо друго, което на мен е помогнало и продължава да ми помага.

Самият факт, че коментирам поста ти говори за мен единствено и само едно нещо, че аз самият в последно време не се намирам в добра форма. Но пък, ако някой за първи път влиза в този форум, защо да няма право да прочете едни добронамерено споделени мнения. Толкова е просто. Някой, например казва, че психиатърът Х, му едал хапчето У, казал му е още да гледа зелено, ако сънува мокри сънища да не се притеснява, защото това показва, че няма да се запие и т.н. Това съвсем сериозно, без грам ирония. Друг казва, че отива в АА, среща алкохоликът Х, който му споделя своя опит, не му предписва хапче, не му казва да гледа зелено, не се вълнува от сънищата му, казва му, че не пие например шест месеца, защото упражнява програмата на АА и т.н. И нито единия оплюва психиатъра, нито другия оплюва АА. Защото има добри професионалисти сред психиатрите и знаят точно и докъде могат да помогнат и трезви членове - алкохолици на АА, които също знаят точно как и откъде могат да помогнат. И човекът, който за първи път влиза тук избира къде да отиде, необременен от лоши, злобни думи и емоции. Но има и нещо друго. Когато моите аргументи и опит, за да защитя нещо са слаби и аз усещам, че са слаби, но нямам Силата да бъда честен и да си го призная, ставам интелектуално нагъл и арогантен - иронизирам и оплювам, вместо да споделя точно какво аз правя и да раззкажа какво му е добрето на моя живот и най - важното в резултат на какво е това добре, ако наистина е добре. Ама истината, повтарям, истината не в моята логика. А истината в една друга логика. Тази логика, в която самият Айнщайн извежда "Теорията за относителността". И мога де се докосвам до тази истина, не всяка минута, но ако съм честен, тази истина е очевадна, ако имам очи да видя и ако имам уши да чуя ритъма на Вселената.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 26.05.14 13:00.</EM></FONT></P>

Редактирано от Sandu62 на 26.05.14 13:02.