1.Защо едни членове на АА не пият и живеят добре, въпреки че не предприемат Програмата на АА
и
2.Докато други членове на АА е невъзможно да живеят трезви и щастливи без да предприемат Програмата на АА?

За да се разгледат непредубедено и обективно разликите между тези двете, се налага преди това да дефинират две други групи проблемни пиячи. В Училището и в Университета винаги са ми били досадни първите въпроси в изучаването на някой предмет. Тези първи въпроси дават дефиниции и поставят основите на кое какво е и за какво ще се говори оттук нататък. Да не стане номера как чукчата разяснява какво представлява крокодила.

Има три вида пиячи – а/умерен пияч; б/тежък пияч; в/алкохолик.

а/умереният пияч - Умерените пиячи лесно могат да се откажат от алкохола, ако имат причини да постъпят така. Те могат да пият или да се откажат.

Следователно ако един умерен пияч, по някаква причина стане член /вземе участие/ в Анонимни алкохолици, то той не би имал никакъв зор да предприема Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм. Просто ще си бъде член на АА и толкова. И ще бъде вярно за него, че няма нужда от Програма, защото няма да има нужда от Програма за възстановяване. Няма да има от какво да се възстановява, че да предприема Програма за възстановяване.

Давам го само като пример, защото не съм виждал умерени пиячи в Анонимни алкохолици. Объркването настъпва, когато се появи тежък пияч. Точно объркването между тежък пияч и алкохолик обяснява объркването при въпроса, който поставих в началото – защо едни членове на АА не пият и живеят добре, въпреки, че не предприемат Програмата на АА, докато други членове на АА е невъзможно да живеят трезви и щастливи без да предприемат Програмата на АА?

Б/тежък пияч - Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре или да започне да пие умерено, въпреки че това може да окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ.

Именно тук според мен се намира отговорът на въпроса – защо едни могат само с членство, а други не могат само с членство. Защо едни могат без Програмата за възстановяване, а други не могат без Програмата за възстановяване.
Тежкият пияч също има много лоши навици на пиене. Имам такива приятели. Тези навици в пиенето увреждат физически и умствено. Тежкият пияч също може да умре от алкохол. Също може да се озове в психиатрия, защото му е трудно да спре да пие и може да има главоболия. Дори може да се научи да пие умерено. Имам такива приятели.
Тежкият пияч няма нужда от Програма, защото може силен мотив да го спре и да промени начинът му на живот:
-лошо здравословно състояние;
-лекарско предупреждение;
-влюбване;
-смяна на обстановката.

Аз познавам тези хора и ги разбирам. Разбирам, че те нямат нужда от Програма за възстановяване, защото нямат от какво да се възстановяват. Няма защо да се възстановяват от алкохолизъм, защото не са алкохолици. Не ги тормозя, че не предприемат Програмата за възстановяване. Не ги укорявам, че са добре и без Програмата за възстановяване. Не ми е никакъв спорен въпрос, че не предприемат Програмата за възстановяване. Те не страдат от заболяването алкохолизъм, а имат проблеми с алкохола. Затова като спрат алкохола - проблемите изчезват и няма нужда да се възстановяват от заболяване, което го нямат.
Алкохолиците нямат проблеми с алкохола. Алкохолиците са болни от заболяване – алкохолизъм.

Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие.
Алкохоликът не се интересува от влюбване, а оправдава прецакването на живота си с нещастна любов. Не се интересува от здравословно състояние, а оправдава потъването си с мотива, че вече е късно, вече е увреден. Не се интересува, че не може да си плаща сметките, а го ползва като оправдание, че няма накъде. Няма смисъл да се работи. Няма пари. Защо да спирам да пия, когато няма пари. Няма смисъл. Лекарско предупреждение? Хахаха.


в/алкохоликът –

Ето човека, които ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща. Той е истинския д-р Джекил и мистър Хайд. Много рядко е умерено опиянен. Винаги повече или по-малко е безумно пиян. Поведението му, когато пие, съвсем не прилича на поведението му в трезво състояние. Той може да бъде един от най-добрите хора на света. Но ако пие един ден, често поведението му става отвратително, дори опасно противообществено. Има способността да се налива в най-неподходящия момент, особено когато трябва да вземе важно решение или да изпълни поето обещание. Най често този човек е разумен и уравновесен във всяко едно отношение, освен по отношение на алкохола, пред които се превръща в невероятно безчестно и егоистично същество. Често е с изключителни способности и умения и безупречно поведение, а пред него стоят перспективи за блестяща кариера. Използва способностите си, а след това разрушава всичко чрез поредица от безсмислени запои. Той е човек, който си ляга толкова интоксикиран, че би трябвало да спи поне двадесет и четири часа. Но рано на следващата сутрин налудничаво търси бутилката, която е забутал някъде миналата нощ. Ако може да си го позволи, понякога крие бутилки из цялата къща, за да бъде сигурен, че никoй няма да излее в мивката всичките му запаси. С влошаване на нещата той започва да използва силни успокоителни и алкохол, за да успокои нервите си и да може да работи. След това идва денят, в които просто не успява да се справи и се напива отново. Може би тогава ще отиде при лекар, който му предписва морфин или друго седативно средство, за да се успокои. След това става редовен посетител на болниците и санаториумите.



Много тежки пиячи се озовават в Анонимни алкохолици. И точно тук става обърквацията.

Тежкият пияч може да идва от болница, от психиатрия, от съд или от лекар. Може да има огромни проблеми с алкохола, но да не страда от заболяването алкохолизъм. И като спре да пие – всичко се нарежда. Може да остане в АА и това да му е достатъчно. Чувства се добре, намира приятели, приказва с толерантни хора, сбирките му действат добре. Всичко е супер. И защо да предприема стъпките? Защо да живее на духовна основа? Няма смисъл и няма нужда. И аз напълно го разбирам това положение и го приемам. И разбирам и приемам, че тежкият пияч, който се чувства добре след като е спрял да пие, не може да разбере и не може да вдене защо алкохоликът да не го може това. И става един спор и едно разправяне – кой можел без Програма и как щом той можел без Програма, то всеки можел без програма. Пък от друга страна алкохоликът, който не може да вдене, че не всеки тежък пияч е алкохолик, настоява че няма начин без Програма.
ДА, НЯМА НАЧИН БЕЗ ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, но само за истинските алкохолици. Само за алкохолиците от безнадеждният тип. Точно за нас е написана тази книга Анонимни алкохолици и тя не ангажира никой, който е тежък пияч и може без живот на духовна основа. Просто е. Няма защо да се усложнява.


Много ясно е казано – „Какво да кажем за ИСТИНСКИЯ алкохолик.“ ….“Това съвсем не е изчерпателна картина на ИСТИНСКИЯ алкохолик.“…“АЛКОХОЛИК ОТ БЕЗНАДЕЖДНИЯ ТИП“….

За истинският алкохолик има две алтернативи: „Да бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно.“

Алтернатива НОМЕР ЕДНО: Да бъде обречен на алкохолна смърт или АЛТЕРНАТИВА НОМЕР ДВЕ: да живее на духовна основа
Ето точно заради това само за алкохолиците от този тип важи алтернативата. Тежките пиячи имат много алтернативи – влюбване, смяна на обстановката, фитнес, икебана, туризъм, лекарски предписания, УЧАСТИЕ в АА, ЧЛЕНСТВО в АА. Много алтернативи. Но алкохоликът има само две алтернативи – или живот на духовна основа, или алкохолна смърт. Това важи само за този тип. А че има много различни типове – има. Пише го ясно в книгата - „Около половината от членовете на братството бяха хора от този тип.“ СМЯТАААЙ – половината от членовете на Анонимни алкохолици са от този тип. Могат и без живот на духовна основа, могат и без програма. И на мене това не ми пречи. Кой – както може.

Но обърквацията винаги пречи. Затова е много важно да си изясняваме нещата. И съответно ми възниква още един въпрос, на който е много важно да се отговори и който ще изясни още по темата – ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА САМО ДВЕ АЛТЕРНАТИВИ И ЗА КОЙ ТИП АЛКОХОЛИЦИ ИМА МНОГО РАЗЛИЧНИ АЛТЕРНАТИВИ? ИЛИ – 1.Каква е разликата между алкохолика и 2.неалкохолика /пък било и той тежък пияч/.

Но това ще бъде тема на друго писане. И ще отговоря и на въпроса на алоне в някое друго писане – защото въпросът е много хубав. Защото мисля, че отговорих на въпроса - "Може ли да се стои в АА без да се предприема Програмата на АА?"
Отговорът в резюме - Може. Ако страдаш от заболяването алкохолизъм те чака алкохолна смърт.
Ако имаш проблеми с алкохола, но не страдаш от заболяването алкохолизъм - пак може и не те чака алкохолна смърт. Защото нямаш задължителната алтернатива - или живот на духовна основа, или алкохолна смърт.

/На вторият въпрос ми остана да отговарям друг път: /"Може ли да се предприема Програмата на АА без да си член на АА?/