"Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

И все пак, независимо от всичко, което можем да кажем, много истински алкохолици няма да повярват, че принадлежат към тази група. Чрез всевъзможни форми на самозаблуда и всякакви експеременти те ще опитат да си докажат, че са изключение от правилото и следователно не са алкохолици. Ако някой, който не може да контролира пиенето си, успее да се промени и да пие като възпитан човек, ние му сваляме шапка. Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!"
Гл.ІІІ от Голямата книга "Още за алкохолизма".

Не зная кой,кого чете или не чете,кой колко знае,какво знае,как го знае или не знае,но поне едно нещо се надявам поне мааааааааааалко да съм подразбрал относно това заболяване наречено алкохолизъм. Това заболяване,което преди няколко години не само,че нищо не ми говореше,но дори за миг не съм си и представял,че и на мене лично ще ми се наложи да се запозная съвсем "искрено и лично" с алкохолизма.
Имах прекрасна/вече бивша/ съпруга,както и две наистина прекрасни деца,които слава Богу са живи и здрави след всичко,което им се наложи да преживеят с мене през тия години на пиене,не пиене,ходене по доктори,полиции,болници,лудници и къде ли още не. Това,което осъзнах когато спрях да пия и след като видях какви съм ги сътворявал дълги години подред беше доста трудно дори и да си го завъртя в главата,а като ли да тръгна нещо и да си го признавам,а още по-малко пък да поправям нещо,което наистина може да си поправи.В Анонимни Алкохолици видях,че благодарение на простичките ежедневни действия по програмата за възстановяване от алкохолизма освен,че мога да живея без нуждата от алкохол или дрога,също така имам възможността да поправя грешките,които съм допускал през годините,и които разбира се могат да се поправят.Не само,че имам тази възможност да поправя тия простотии,но дори видях,че ако искам да не пия отново,то това е задължително толкова много,колкото и да не посягам към първата чаша.
Никога когато съм започвал да пия не съм искал като се напия да съм готов да убия когото и да е най-малко пък някой от моето семейство,но в последните ми пиянски години често пъти съм бил на косъм да го направя.Бог ми е свидетел колко наистина исках да престана да пия,колко накрая се мразех за това,че продължавам да го правя въпреки силното си желание да престана да пия но не можех да го направя.Просто не можех да престана да пия,колкото и силно и съвсем искрено да беше желанието ми да не посягам отново.Не веднъж съм се молел със сълзи на очите и паднал на колене повече да не пия,но отново пиех.Не веднъж съм се заклевал никога повече да не пия,като дори единия път беше пред пресния гроб на баща си,но отново пиех.Не един път съм прибиран в полицията заради "добро пиянско поведение" с твърдата увереност,че "никога повече няма да пия",но отново пиех.Не един път съм бил на косъм да убия и майка си,после изтръпвах от Ужас какво е можело да се случи,но отново пиех.Не един път съм бил в кома и отново с твърдата увереност,че повече няма да пия,но само десетина дни подир това отново пиех.Не един път се опитвах да се трепя поради дупката,в която съществувах,не един път съм бил спасяван от Бог да не го направя най-накрая,но после отново почвах да пия.Не един път съм се молел на сутринта да не се събудя поради тоталната Безпътица,която ме задушаваше от всякъде,но после отново пиех.Не един път съм бил по психоинституции с желанието да бъда наистина "излекуван",но винаги отново след това почвах да пия.
Колкото и огромно,и истинско да беше желанието ми да не пия,аз просто не можех да престана да пия и това продължи до Анонимни Алкохолици,където за пръв път в живота си осъзнах защо продължавам да пия въпреки желанието си да не го правя и най-вече-какво трябва да правя,за да живея добре и да не ми се налага да почвам да пия отново.

"Ако откриете, когато искрено го пожелаете, че не можете изцяло да се откажете или че когато пиете, не сте в състояние да контролирате изпитото количество, тогава вероятно сте алкохолик. Ако случаят е такъв, вероятно страдате от заболяване, което може да бъде превъзмогнато само от духовен опит."

Гл ІV от Голямата книга "Ние агностиците"

Тук е простичката разлика между мен-който не мога да пия като хората когато започна,но също така когато спра да пия-после няма начин да не почна отново.Този,който може да си го позволи сам да се оправи с това дали да пие,или да не пие-явно не е като мен.Този,който може когато започне да пие какъвто и да е алкохол, може сам да контролира изпитото количество-не е като мене.Този,който може да живее без нуждата от алкохол-явно не е като мене.Ето тук е простата разлика така,както е описана в Голямата книга и така,както я виждам по себе си и в хората около мен:
Колкото и да искам да не пия,колкото и да виждам,че това ме води към лудницата,затвора или към гробищата,аз просто няма начин да не пия,ако не е тази Висша сила,която намерих в Анонимни Алкохолици с тия прости действия ден по ден;тази Висша сила,която ме пази чист и трезвен толкова време,колкото не съм бил никога досега в живота си преди Анонимни Алкохолици.


"Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.

Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас."
Гл ІV от Голямата книга "Ние агностиците"

Бъдете чисти и трезви още 24 часа,и Бог да е с вас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите