Преди четири години, като отидох за първи път на театър, в началото по пътя ми на трезвостта, през един стол беше седнала една колежка, която открито показваше неприязън и високомерие към мен, за която между другото много се молих поради последната причина, та, тогава не чух много от театъра, в главата ми се развиваха някакви действия, блъскаха се мисли, усещах вълнение, не ми беше спокойно и комфортно, стоях като гипсирана.
С две думи, тогава си стоях кротко на стола в театъра, но театър за мен почти нямаше.
Преди около година, от църквата, която посещавам, чух някои думи, свързани с алкохолната ми зависимост, и свързаното ми нея минало, от които много ме заболя, и не ходих след това близо половин година изобщо.
Днес сутринта реших да отида на църква, стоях спокойно, с достойнство , и се молих съвсем спокойно, и не мислих за хората около мен.
Днес отидох също така и в театъра, залата беше пълна, имаше много хора, слушах и чух всичко, бях спокойна, съсредоточена, концентрирана, балансирана, чух всяка една дума.
Пропуснах и разходката сутринта в парка, където вече имам много познати и контактувам свободно.
Такива възможности за общуване, социализация и контакти аз никога не съм имала.
Невероятно чудо е това, което се случи с мен, и за което ще пиша винаги, и ще благодаря.
|