"Ние знаем, че когато алкохоликът се въздържа от пиене, а той може да се въздържа в продължение на месеци или години, той реагира като другите хора."

"...ТОЙ РЕАГИРА КАТО ДРУГИТЕ ХОРА." Точно това/ и не само това в някоя част от Голямата книга/ дълго време ме объркваше. Не помня дали съм питал спонсора си или някой друг алкохолик с опит, че точно в това има нещо, меко казано, нередно, заблуждаващо. Даже си казвах, ти пак се правиш на "голямата работа", търсиш под вола теле. Не ми идваше на ума, че все пак чета превод на Бил Уилсън, доктор Боб и доктор Силкуърт. Пък било то и превод на професионален преводач, пък дори и този професионален преводач да е родител на алкохолик. Всъщност, точно това, че е родител на алкохолик ми даде отговор на много въпроси, защо някои много важни моменти от "Мнението на лекаря" не са преведени по най - точния начин в желанието ми да проумея тази непроумяема болест. Не казвам, че превода е лош, напротив, много е добър, но у мен остава усещането, че чета художествена литература, а не точната информация за болест. Уж, болест, непроумяема болест, фатална болест, коварна болест, а пък чета думи като "пристрастяване", "непреодолимо желание", "явление", все едно нещо ми казва, а бе какво се правиш, че нямаш воля да спреш да пиеш, а пък идеята на доктор Силкуърт след многогодишен опит и наблюдения над хиляди алкохолици, от медицинска гледна точка е точно обратното - нямам воля да спра пиенето, но бих могъл, ако искам да приложа един вид "морална психология", ако честно съм решил да спра да пия да живея до края на живота си по 12 - те духовни принципа, по 12 - те стъпки, по Програмата на АА. И ако искам стриктно да правя всичко това, следвам това, което са правили първите 100 в АА. Практикуване, упражняване, изпълняване на Програмата на АА със спонсор и ходене на сбирки. Защото за какво групово съзнание ще говоря и говорят, ако не ходя на сбирки. Нали не искам да се правя на господ, той и спонсорът ми не е господ, аз не знам какво има да ми каже Бог, полезно за моето възстановяване от алкохолизма и да го чуя, ако мога и искам да го чуя от устата на друг алкохолик на сбирка. Сега, сещаш се защо ги споделям тези неща, във всеки случай, не защото не ги знаеш и не ги правиш. И да се върна там, откъдето започнах. Ще копирам този ред от главата "Има изход" от Голямата книга на английски и превод буквален на български от гугъл.

"We know that while the alcoholic keeps away from drink as he may do for months or years, he reacts much like other men."

"Ние знаем, че докато алкохоликът се държи далеч от алкохолни напитки, както той би могъл да го прави в продължение на месеци или години, той реагира много подобно на други мъже."

Да, моят превод е тромав, не е художествен, но откривам нещо много важно за мен - алкохолика. Когато не пия, аз не реагирам като другите хора, аз реагирам "много подобно" на другите хора. Щото, ако ще реагирам като другите хора, когато не пия, значи болестта ми е в алкохола. А пък аз знам, в АА го научих и си го признах, че болестта е в мен. Щото, ако ще реагирам като другите хора, когато в мен няма алкохол, за какво ми е да се възстановявам доживотно от тази прогресираща болест? Това за прогресирането пак много късно го схванах, защото в "Мнението на лекаря" в абзаца, където се говори за феноменалната жажда, глаголът "develops" изобщо не е преведен. И не защото професионалният преводач е кофти преводач, а защото няма моя специфичен проблем - болестта алкохолизъм и на него му се струва, че е маловажно, че този физически фактор - ЕДИН ВИД алергията, без която описанието на болестта е непълно, СЕ РАЗВИВА, ПРОГРЕСИРА/develops/... Затова в началото на моя алкохолизъм, не ми костваше кой знае какво усилие, да не пия дни, седмици, месеци...Но изпия ли едно, докато не се налюскам, никой и нищо не може да ме спре. Затова в друг момент, доста по - късно, вече нямаше дни, седмици, месеци, в които да не пия, просто всеки ден пиех. Докато дойде момента, в който изчезна ефекта на първата чаша, нямаше и го при втората, нямаше го и при третата...Вече нито можех да пия, нито да не пия. И от Нищото на 22.06.2012 година "се приземих" в АА. И от първата сбирка ми се отне желанието да пия, без да се напъвам да не пия. Как стана това? Ами сигурно груповото съзнание, така както Той се отразява в него, в групата на АА "Има изход" яко е работило, когато съм "кацнал". Каквото и да значи това.

Благодарен съм, че съм в братството на АА, първо, защото мога да споделя всичко това с теб и второ, защото всичко това, нямаше да мога да го споделя, ако не ми дадена възможността да чета точно главата "Има изход" с друг алкохолик и да достигна до най- доброто за мен - "много подобно" на другите хора. И не защото трябва, а защото нямам друг избор, да се възстановявам ден по ден с всичко, което ми предлага АА, не ми налага, предлага ми. За мен, АА е панацея. Ако някой друг ми предложи нещо по - практично, а не мъдри мисли, бих опитал и него. Ама не ми предлагат. На мен, поне.

А, съвсем отделно "much like" - много прилича. И оттук заблудата у мен дълго време - аз не пия, аз съм здрав, аз нямам проблем, част от коварността на болестта "алкохолизъм". За мен.

Хубав и трезвен ден. И нека бъде Неговата воля.

Редактирано от Sandu62 на 25.02.14 09:24.