Благодаря за поста ти. Много хубав. Вярно, че всичко ми беше взел. Аз нямах друго удоволствие от живота освен да седна да пия. Нищо друго не ми правеше удоволствие. Не можех да ходя на поход без да пия, не можех да изляза с приятели без да пия. Основното беше да пия. Даже не можех с кола да изляза за да мога да пия. Даже после почнах да не се прибирам в къщи да спя защото знам че ще пия. За да се напия, нали аз задруго на гости не ходя. Пиех си вечер с една приятелка, защото нали бях изоставене, после с приятел, защото нали ни е весело двамата. Аз все с алкохол свързвах нещата. Да се отпусна вечер, но понякога и на обяд, то много труден деня, и колко пъти съм оставала на трапезата. Като пия и ми се развързва езика, който иначе не можеш с ченгел да ми вадиш думите от устата. И не ги затварям и не се прибирам, всичко отива по дяволите, ами какво като ме чака някой, е няма нищо, струва ми се всички възможно, даже идеи, които абсолютно не са осъществими, аз смятам за лесни и защо да не го направя. И после а то много съжалявам.
Днес само получих рози за празника.