|
Първа стъпка има и втора част :
"... че животът ни е станал неконтролируем !
Първата част на първа стъпка аз направих, реално, като действие, когато се предадох, и отидох на лечение, признах пред хора, че не мога сама да се справя с алкохола, пиех денонощно, като организмът ми вече искаше да поддържам някаква концентрация на алкохол, и когато той усещаше, че тази концентрация намалява, желанието ми за още алкохол ставаше неописуемо, мога да го потвърдя отговорно, желанието за още алкохол е нещо много повече от мен като личност и човек : от волята ми, разсъдъка ми, моралните ми норми на поведение, от възпитанието ми, от поведението ми, от всичко, което е личността ми.
До това положение стигнах, като си пиех само вечер, спокойно, за да се отпусна : от напрежението от тежката ми професия, от семейството, от съпруга ми, от неговите изисквания и капризи, от ангажиментите в обществото, от домакинството, от свекърва ми, от изискванията на майка ми и баща ми, от всичко по малко, извинения и оправдания винаги имаше.
Пиех си кротко, тайно, моето пиянство е спокойно, не преча на никого, не влизам в конфликти, напротив, успокоявам се и заспивам.
Втората част на първата стъпка е много по-интересна и съществена за мен. Слушах много американски спикери, страшно много, по съвет на първия си спонсор, слушах, опитвах се да си преведа всичко, и слава на Бог, че съм го направила.
Много съм се смяла като слушах, че алкохолиците ходили по пет години в АА, ходили на сбирки, и не разбрали, и не осъзнали Първа стъпка, или по-точно втората част на Първа стъпка. Вътрешно се смеех, хахаха, тези прости американци, пет години да ходят и да слушат, и така и да не разберат какво се казва, а то е така просто ... аз тогава го проумявах, и го осъзнавах интелектуално, думите, които познавам добре, чисто интелектуално, ми донесоха някакво послание, но то не означаваше нищо за мен, беше скрито от мен...
Първото, което ми се разкри, като слушах един спикер цяла неделя, много пъти ... е следното : реалността не е това, което аз си мисля за нея, това, което мисля, че виждам, това, което години наред съм мислила, че е !
Разкри ми се, че тя е нещо различно от това, което аз мисля за нея, че аз я пречупвам по някакъв мой си начин, болен начин, заради моите недостатъци, и тя ми изглежда не такава, каквато е ... оказа се, че аз съм като сляпа за реалността
Тогава ми стана някак по-леко, отпуснах се ... реалността може би не е така неприятна и тежка, както на мен ми се струва, беше някакво облекчение, което ми се даде като подарък за упоритата ми работа.
В Полша слушах Виктор Осетински, говореше за Стъпките на Програмата за възстановявне от алкохолизъм.
Първа стъпка, Осетински говори точно за втората част на първа стъпка, казва така : "... нека се върнем назад в живота си, имало е много моменти, в които не се е получавало така, както ние сме искали, не сме могли да контролираме живота си ... и какво от това, какво толкова е станало, какво се е случило, нищо ... няма нищо страшно в това, че не можем да контролираме живота си !" Запомних добре тези думи !
Втората част на първа стъпка е много съществена, не бива да се пренебрегва, защото след като се спре алкохола, тогава идва ред на желанието за контрол, което е също така неописуемо голямо, както и желанието за алкохол, но вече няма кой да успокоява и овладява това присъщо извиращо желание на алкохолика ... няма вече алкохол и лекарства, и ако няма спонсор, желанието за контрол на егоцентрика е като стихия !
|
Re: АА и атеизъм [re: ALONE911]
