Аз съм атеист, но споменаването на Бог въобще не ме притеснява.
По този повод си спомням едно думи на Антъни Хопкинс „Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.
Българинът не е толкова вярващ, а по целият свят има хора с различни религии и явно всеки от тях вкарва в "Бог" свой смисъл. Когато човек стигне дъното и е загубил вяра в собствените си сили е добре да вярва в каквото и да е. Вярата най- малкото дава надежда.

Въпросът за сектанството е по- сложен. Без нещо да е секта ти винаги можеш да се превърнеш в сектант и да намериш привърженици при такива обстоятелства.

За мен обаче и двете по- горни неща са с по- малка опасност в началото от това да си сам. Хубаво е човек да отиде и да види и да прецени. От няколко посещения не можеш да станеш нито религиозен, нито сектант. Алкохолиците не са много доверчиви хора и определено усещат нещата. Дори са прекалено чувствителни с твърде изострени осезания.

Няма нищо страшно Бог да ти говори. По- лошо е когато някой говори от позицията на Бог.