Аз обаче имах и друго преимущество.
Не търпя хората да ми казват как се чувствам.
Обикновено страничните усещат как съм много по- късно след мен.
Приятелите ми и до ден днешен вярват, че това е отражение от това, че баща ми е бил алкохолик и с годините и многото психологическа информация започвам да развивам вид "параноя".
Майка ми, пък се чувства един вид обидена и засегната, че ми е избрала такъв баща. Тя си има свои възгледи за алкохолизма като последствие от много пиене и съответно не вижда нищо лошо човек да си пийва от време на време. Другото й звучи като префърцунено.
Може би, когато стигнеш твърде далеч всички са на едно и също мнение, но тогава е твърде трудно вече.
До състоянието до което говориш не съм стигала и определено да не стигам защото в такива случаи решенията са ми много бързи и далеч не за промяна.
В този момент ми идва една мисъл която не харесвам, но е много точна за такива случаи. " Господ дава толкова колкото можеш да понесеш".
Редактирано от ALONE911 на 01.02.14 10:31.