Аз се радвам за теб, и най-много се кефя, че споделяш, не съм чела досега нещо така искрено споделено от теб.
Когато попаднах в АА , аз вече нямах "свое" време, така да се каже, време за избор, време за мислене, време да бъда "себе" си, както ти разказваш, защото мен вече почти ме нямаше, уви, така беше.
Хубаво е да се споделя, че болестта прогресира - докато аз си играех на игрички с "живота" си, опитвах си разни неща, кое какво е, как действа, какво става, накъде води, болестта се развиваше неумолимо, и се случи неизбежното- невъзможността за избор в пиенето, не можех да не пия, но не можех и да пия повече.
Тогава нещата придобиват други измерения, разбирам, че това не ти е познато, и дай Боже да не ти стане никога познато, но това състояние е единствената реалност за алкохолика.
Когато дойде този момент, човек е готов да слуша, да изпълнява, да остави своята воля и мислене.
АА оказва незаменима помощ на такива хора, които не могат вече да живеят по стария си начин, но не познават и друг вариант на различен живот.
След такива разтърсващи моменти и напрежения, човек ако иска да живее, се променя.
|