Странен и неочакван отговор за мен.

Мога да отговоря за себе си.
Ако се върна във времето когато разбрах, че съм станала зависима от алкохола първото нещо което реших е да впрегна цялата си воля и инат / второто имам достатъчно/ и да намаля алкохола т.е. нареченото контролируемо пиене - когато искаш и колкото искаш. Тук да отбележа, че аз съм имала дълъг период на такова пиене. Може би по тази причина не забелязах кога точно започнах да ставам зависима от алкохола. За мен алкохола ми носеше само положителни неща - отпусках се / аз нямам агресивно пиянство/, проблемите от живота отстъпваха на заден план, мечтаех си и определено се успокоявах. След време алкохолът започва да ми дава и енергия. Може би, това беше периода когато трябваше да се замисля, че имам физическа нужда от субстанция която да ме държи в добра кондиция.
Така достигнах до момента в който нещата се обърнаха и аз разбрах, че положението е страшно и непоправимо. Не вярвах, че мога да откажа алкохола. Той беше станал жизнено важен за живота ми като водата и храната.
Когато започнах да търся и попаднах тук, то беше с надежда да мога да удържа положението някоя година, че времето не беше особено подходящо за умиране. Имах задължения, а алкохолът беше моя причина. Не е като да ме е блъснала кола на улицата или да съм се разболяла от рак, получила инсулт или инфаркт.
Тук прочетох, че въобще не трябва да се пие. До тук добре, но определено физическото ми състояние не беше добро / по медицински показания идеално/, но аз никак не понасям дизкомфорта и физическата болка.
При психическа имам услужлива памет която изключва и ставам страничен наблюдател, но при физическа болка не разчитам на себе си. Нито мога да мисля, нито мога да действам разумно.
Определено в началото въобще не ми се пиеше, въпреки, че бях сигурна, че това ще ме облекчи. След това имаше моменти когато физически ми се пиеше и трябваше да си налагам волята. След това дойде периода когато ми се допиваше, но само заради вкуса или вида. Понякога през лятото си мисля как с удоволствие бих изпила една бира, но не ми се дават пари за фалшименто- безалкохолна бира. Все едно да пия безкофеиново кафе.

Сега за психическите причини. Преди 2+ години бях писала, че крайно наложителни случаи могат да ме накарат да пия и ще знам, че това е края, но затуй пък ще си отида както си искам.
Оказа се, че това не е така. Миналата година беше една от най- тежките и преломни години в живота ми. Съвсем неочаквано просто станах наблюдател на живота си без право на избор. Въобще не ми мина мисъл или желание за алкохол. Просто разбрах, че аз съм се чувствала най- добре когато съм със себе си - неподправена, че при същите обстоятелства живота бих го изживяла по същия начин, че за себе си винаги съм била права и съм направила най- доброто на което съм способна. За нищо не съжалявах и знаех, че нищо няма да променя в живота си от тук натам до края.
Просто съм си в "мир" със себе си, а другите имат право на избор. Аз също.