Никога не съм пил контролирано. Може да съм някъде на гости примерно и да не се излагам много да съм спирал, но после си наваксвах в домашни условия. Дори и първият път когато седнах да пия просто се напих. Нито се замислих колко пия, нито колко мога да нося. Пих докато се сринах.
Правил съм опити да изпия едно питие и това ме правеше нещастен. Когато изпивах едно питие аз се чувствах по зле отколкото когато не съм пил и именно тогава идваше мисълта, че ако има още ще се почувствам по добре и пиех. Най добре се чувствах когато имах много алкохол около себе си. Тогава безпокойството ми изчезваше. В това виждах лекарството срещу действителността и възможността да построя моя илюзорен свят в който всичко ми харесваше. АЗ не мислех в този момент колко пия, аз исках илюзията която ми харесваше. И не исках да я напускам защото умът ми помнеше, че спра ли да пия идва действителността още по страшна, още по неприемлива за мен. И защо да пия контролирано, като контролираното пиене нищо не ми даваше. Аз не получавах нищо от него.
Сега искам постоянно да виждам действителността такава каквато е. Тя си е такава и аз осъзнах, че не трябва да се боря с нея. Това е невъзможно. А щом искам действителността аз нямам нужда от алкохол. В АА се научих да търся реалността и да я приемам такава каквато е и да не се опълчвам срещу нея. Благодарен съм, за всичко което което ми даде АА. Благодарен съм, че не разчитам само на собствените си сили. Благодарен съм че усилията и постоянствато в програмата на АА се възнаграждават стократно.