Всъщност не знам дали винаги съм бил виновен, но почти винаги се чувствах виновен за какво ли не и на помощ тогава ми идваше алкохола. Той успяваше да ми отнеме чувството за вина и да ме накара да се чувствам прав и да търся вината в другите и да намирам вечното оправдание за себе си. Сега разбирам, че е нормално аз да греша и хората около мен да грешат. И разбрах , че не е нужно да се чувствам виновен или да обвинявам, а да имам смелостта да признавам грешките си. Така изчезва при мен чувството за вина. Просто трябва да съм честен със себе си и хората около мен. За това едва ли щях да се сетя сам, научих го в АА и съм благодарен.