Най-безумният съвет, който съм получавала - да му бъда сянка, да ходя където и той отиде, за да следя колко пие и да му поставям спирачки. Цялото ми същество крещеше защо по дяволите да си причинявам това, нима нямам по-добро занимание от това да се мъкна по пиянски сбирки, добре одимени с цигарен дим, че и детето да мъкна със себе си, защото няма кой да го гледа, докато се вкопчвам в панталона на баща му. Та той е мъж на почти 40, отдавна навършил пълнолетие, аз съм му съпруга, а не майка, за да го пазя от големия страшен вълк. Но това не ме спаси от чувството на вина, че явно не го обичам достатъчно щом не искам да се жертвам така за него. Но все пак усещах, че дори и да го направя, не само ще е напълно безрезултатно и безсмислено, а и ще си причиня страдания на мен, което определено не е в полза на никого. За себе си аз съм по-важна. И какъв щеше да е резултата - аз още по-ядосана и наранена, скачаща му трупешката върху главата, а той още по-гузен и издигащ защитни стени срещу мен.
Толкова е лесно да се обърка мазохизма с любовта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от шаляляля на 18.11.13 14:58.