Здравей!Има нещо в поста ти,което ме кара да ти споделя това-онова.Без идеята или мисълта-ще ти помогна ли, или няма да ти помогна.А именно:"И все пак накрая-Анонимни Алкохолици не е за тези,които имат нужда,а за тези,които го искат."

При мен всичко започна,когато изпивайки четири литра долнопробно бяло "Мераклийско" вино/нямах пари за друго/ на 21.06.2012 година се обадих по телефона на жена ми/тогава тя работеше в Гърция/.Разбира се,че тя усети само по думите ми:"Миличка,какво правиш?",че съм пиян на гъз.И знаеш ли какво ми каза?"Sdndu,може ли да говорим утре сутринта?"В тези думи почувствах цялата болка,безизходица,мъка,страдание... и любов,обаче,много любов.Никакъв упрек,никакви въпроси,никакви ...И млъкна.Аз измънках едно "добре",сложих телефонната слушалка на вилката и СЕ СРУТИХ.Не,не паднах на земята,сринах се и физически,и психически.В този момент не знаех дали съм алкохолик,или не съм.Но знаех,дори с помътнено съзнание,че този път имам нужда от помощ и искам да спра да пия до края на живота си.Запалих колата/беше,може би към 12.00 часа през нощта/ и отпраших към ресторанта, където все още работеше бившата ми съдружничка.Там не ми трябваха пари.Там щях да се налюскам с алкохол яко за последно.Защо толкова си вярвах,че ще е за последно,не знам?Аз толкова пъти съм казвал-край,повече никога и пак отново и отново.Не помня как съм си тръгнал от ресторанта,кога съм си тръгнал,къде съм ходил,как и кога съм се прибрал,с колата ли съм се прибрал?В първият момент,когато си отворих очите,бях благодарен,че се събуждам вкъщи.Щото много пъти след бяло петно съм се събуждал и не мога да разбера къде съм?Ще спестя другите подробности от тази сутрин-22.06.2012 година,вече съм го писал това в друг пост.Но вярвах и исках този път ПОМОЩ.Знаех само,че не искам помощ от клиника.Не съм ходил в клиники.Не съм пил лекарства.Не знаех каква помощ искам и от кого.Открих АА в интернет сам.В същият ден бях на първата си сбирка в група на АА.И така до днес.И днес съм трезвен и благодарен.

Но всичко истинско/каквото и да значи това "истинско"/ при мен започна,когато не знам за кой път четях "Кошмарът на д-р Боб" от Голямата книга на АА.Първо ме зашемети следното от това,което разказва д-р Боб:"Никога няма да узная как моята жена успя да съхрани вярата и смелостта си през всичките тези години,но тя го направи.Зная,че ако не бе успяла,аз щях да загина преди много години.По някаква причина ние,алкохолиците,сме надарени със способността да намираме най-добрите жени на света.Не зная защо им е писано да понасят всички мъчения,на които ги подлагаме.
...Беше в деня преди Денят на майката и аз се бях върнал вкъщи пиян с някакво цвете в саксия,което тръснах на масата,след което се качих горе и изпаднах в безсъзнание."Господи,колко пъти,аз-Sandu, съм правил точно това?!Вече бях в АА/може би месец,месец и половина/,не пиех и се прибирам към 22.00 часа вкъщи с цвете/не в саксия/ за жена ми.И ужас!Очите на жена ми се уголемиха,щяха да изхвръкнат.Веднага ми каза какви спомени са нахлули в главата й,виждайки ме с цвете.Представяш ли си?Докъде съм ги докарал нещата с моето пиене?Да не мога да подаря цвете на жена си?Да я разстроя с цвете в ръката си трезвен?Толкова много плаках и толкова благодарен бях на д-р Боб и на това ,че съм в АА.И друго ме разтърси в един момент в разказа на д-р Боб:"Отделям много време,за да предам посланието,което съм научил,на хората,които го желаят и се нуждаят от него.Правя го по четири причини:1.От чувство на дълг.2.Защото ми доставя удоволствие.3.Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията си към човека,който отдели време,за да ми предаде посланието.4.Защото всеки път,когато го правя,се осигурявам срещу възможно подхлъзване/запиване/."

Тук ми светна,че аз трябва да желая да спра да пия.Това е по-важно,от това,че имам нужда.А от скоро,чух нещо още по-важно от друг алкохолик с повече от седем години трезвост:"Не защото имам нужда,не защото желая,а защото нямам друг избор."Ами,това е дъното.Стигам дъното.Дъното/за мен/ не се обяснява.То е факт.И приемам,че съм алкохолик.И съм отговорен,не виновен,че съм алкохолик.И се възстановявам ден по ден,"само за днес" като действам по 12-те стъпки,прилагам ги в живота си,не в АА,В ЖИВОТА СИ.Разбира се/за мен/ със спонсор.

И сега за това "прословуто" послание.Пак за мен това не е нищо друго,а това,което се е случило между Бил Уилсън и д-р Боб на тяхната първа среща,продължила повече от четири часа.Цитирам Бил:"Имах нужда от друг алкохолик,и вероятно ти ми беше нужен много повече,отколкото аз някога ще ти бъда.Ето защо,благодаря ти,че ме изслуша.Сега знам,че няма да се напия и съм ти благодарен за това."За мен.В началото взаимното доверие между двама алкохолици/спонсор-спонсориран/ и след това,разбира се,Духовната програма на АА.

И още нещо много съществено за мен.Предлагат ме се поредица от практически действия.В началото каква вяра,какви пет лева?Първа стъпка:"Признахме,че сме безпомощни пред алкохола,и че животът ни е станал неуправляем."Аз нямах друг избор.Първа стъпка ми лепна като ръкавица.И сега,Втора стъпка:"Допуснахме,че Сила по-Могъща от нас,може да ни върне здравия разум."Спирам да се правя на господ,спирам да вярвам,че аз съм всемогъщ.Ето бе,в това съм вярвал,че съм всемогъщ.Сменям гледната точка-не аз съм всемогъщия.Просто и ясно.Обръщам посоката.Никой още не ми говори за Бог,така както Го разбирам.Още не се интересувам от 3-та стъпка нататък.Става въпрос за мен,дали искам да спра да вярвам,че съм всемогъщ.Аз просто опитах да вярвам,че не съм всемогъщ.Опитах.Не ми беше лесно,но се доверих и опитах.


Хубав ден в здрав разум и покой на душата.

А аз отивам на сбирка в група на АА от 11.00 часа.На първо място,моята трезвост.Всичко останало Трета стъпка:"Оставихме волята и живота си на Божията грижа,така както разбирам Бог."За мен,Той е всеприсъстващ.Така Го разбирам,лично аз в тази минута.