Току що изгледах "Усещане за жена" по телевизията.Гледам го за втори или трети път,но предните два пъти е било преди 3 години.Преди АА.И бях запомнила тангото.А сега...Просто потресаващо!Абсолютно завършено изграден образ на алкохолик,с недостатъците му и идеалите му,като че ли взет от нашата голяма книга.Но не за това исках да пиша,просто си помислих,че може би този филм би помогнал на близките на алкохолика да добият някаква представа какво стои зад напълно разрушителното му,безумно и егоистично поведение.Не,че това променя нещата,ако самият той не поиска да се промени,ама,знае ли човек.

Исках да отговоря кой как ми е помогнал или не ми е помогнал на мен.Ами,никой не ме е изгонил от къщи и семейството ми не ме остави.В същото време,темата за моето пиене си остана проблем,който не беше разискван в къщи.Никой никъде не ме заведе,не ми даде идея какво да правим.Не бях изгонена физически от къщи,но по някакъв начин бях оставена сама,без каквото и да било разбиране.Когато след всяко напиване се извинявах направо смляна и разпадната срещах мълчание.Нито упрек,нито оправдание.Сега съм благодарна за мълчанието им,защото бяха ли тръгнали да ме "разбират",може би сега нямаше да пиша всичко това.Алкохолизмът не може да бъде разбран,а и не трябва.И тогава и сега знам,че в къщи им е било непоносимо тежко.Ако аз бях на тяхно място не бих изтърпяла това.Не,че съм се излагала навън,дори мисля,че никой,освен в къщи не подозира за проблема ми.Не съм стигала до болници,не съм загубила работата си.Пиех си в къщи и дори не винаги съм се напивала,но почти всеки ден бях пила и с променено съзнание.Мисълта за алкохол изместваше абсолютно всичко друго,всеки друг интерес.Превръщах се в едно нищо.И това НИЩО ставаше от ден на ден по-голямо.Докато достигнах до пълната невъзможност да живея така.И прекрачих прага на АА.

И понеже много писах за любовта в предишните постове,си мисля,че трябва много да са ме обичали за да ме изтърпят и дочакат да изтрезнея.Но мисля,че близките ми са обичали човешкото същество в мен,което са познавали и приели.Защото пиещият алкохолик не може да бъде обичан.Просто няма как да стане.За съжаление и с непиещият нелекуван алкохолик,нещата стоят по същия начин.Необходима е коренна промяна на личността за да се завърнем истински в къщи и не просто да ни търпят,но и да функционираме нормално.НОРМАЛНО,ОБИКНОВЕНО,В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ!