Необходимо е и да пие и да има съответна реакция на организма му спрямо алкохола.
Аз затова ти дадох пример на мен и сестра ми. Сестра ми няма предразположеност към зависимости. Разбира се, тук не посочвам прекомерна и постоянна употреба на алкохол чието количество води до разрушаване на органите, нито пък психически проблем който се тушира с употребата на алкохол т.е. двама души с родствена връзка пият еднакво, но единия на същото количество развива зависимост, а другия не. При случай, че и двамата пият продължително и постоянно, то със сигурност единият ще стане пияница, а другият алкохолик, а накрая пътя и на двамата ще е един и същи.
Не знам къде е личната граница, но след като аз усетих, че ми се пие без повод т.е. имам желание да пия ми стана пределно ясно, че съм развила зависимост от алкохола. Когато разбрах, че не мога да огранича количеството или да кажа, че днес няма да пия 3-5 дни още повече.
Честно казано не разбирам "алкохолизма" без алкохол т.е. за мен никога няма да станеш алкохолик, ако не пиеш. Можеш да притежаваш наследствени предпоставки, но няма да се проявят. Мисля, че основата на алкохолизма се бърка с други психически заболявания или състояния. Не твърдя, че двете нямат обща база, но разграничаването им е от съществено значение.

На останалата част от поста ти ще отговоря по- късно.

Всички обичат децата си, но между "такъв какъвто е" и " такъв какъвто ще стане" има голяма разлика, съответно пак винаги ще ги обичат.
Това, че не приемам нещо в детето си или искам да го променя или огранича няма нищо общо с обичта. Определено, мисля това да го предотвратя преди да започне да се гърчи. Не мисля, че и "човек додето се не опари сам...".
Съответно не съм развила никакъв страх или неприемане на алкохола т.е. нямам мисли, че ако сина ми пие, то непременно ще стане алкохолик. Кой е казал, че е наследил точно мен?