Принципно съм съгласна с това,което казваш-в АА,както и в живота,рано или късно всичко си идва на мястото.Само че,на мен са ми помогнали ВСИЧКИ,които съм срещнала в АА.Някак не мисля в себе си с категориите "фанатични",или "толерантни" хора.Просто някои от хората ти подават ръка и искат много бързо,или дори светкавично да те изведат на мястото,на което се намират те и то по най-краткия път.За съжаление обаче,не съществува такова нещо като пряк път,или светкавично действие по нашата програма.Други пък,дават време на времето,повече отколкото му е необходимо и диапазонът на нещата става толкова голям,че може да се поизгубиш.И тогава идва шеста стъпка-да съм готова!Ама,то зависи не само къде съм в момента,ами и откъде съм тръгнала,и изобщо работата никак не е лесна,ама пък си струва!И още как!

А пък за докторите,дано не звучи високомерно това,което съм написала.В никакъв случай не съм имала предвид това,че ние в АА,като изтрезнеем и като поизправим гребена, знаем повече от тях.То,там е работата,че въобще не става дума за знание.Просто естеството на нашата болест е такова,че "знанието не ни помага".На първо време трябва да останем физически трезви и да се ВПИШЕМ,като начало само в АА.А после и в света.И,не че трябва/изглежда думите понякога изразяват ограничения,които не желаем/,то просто се случва.