Скъпа моя, да ти обясня "понеже винаги сам работил над себе си, изключително и само над себе си" с риск да се повторя ама днеска го разбрах и от радост го казвам за втори път, без никакво намерение да се запивам заради еуфорията си. Преди правех програма за бягство от действителността, обаче крайният резултат от нейното практикуване беше, че достигнах "съвършенството" да не искам повече да се връщам в реалността. И понеже живота има извратено чувство за хумор се стигна дотам сега да правя програма за връщане в реалността и действителността. Понеже и в двете програми влагам голяма доза от прекомерния си егоцентризъм не съм обърнал внимание на нещата които съм сътворил или по точно разрушил. Сегашната програма ми дава възможността да си направя трезва самооценка на извървеният от мене път и за деветте години съвместен живот, които за теб не протекоха никак леко. Сега си правя равносметката, че едва ли има нещо хубаво в живота с алкохолик.
На мен ми трябваха четири години да те приема и заживеем заедно. Защото си мислех , че ще си загубя свободата. И тогава вместо да те оценя аз се наливах за да избягам от теб. Аз исках живота си само за себе си. В мене нямаше място за другите хора.
Толкова пъти те подценявах и мислех, че съм нещо голямо, а ти нямаш право изобщо да се занимаваш с мене.
Мислех си , че аз съм силния и аз трябва да ти казвам как да правиш нещата, без да си давам сметката, че и ти можеш да се справиш.
Аз исках да те контролирам и да ти се налагам във всичко. Всичко трябваше да стане така както съм го намислил. Аз не можех да търпя възражения и друго мнение.
Когато трябваше да бъда с тебе, аз бях на масата или под масата.
Когато трябваше да бъда баща аз се наливах защото се страхувах да бъда баща.
Позволявах си да ти казвам неща които не винаги съм ги мислил, но в пиянският си гняв исках да наранявам.
И още стотици неща които ти би могла да напишеш и всичките ще бъдат верни.
Това съм аз. За пръв път искам да съм максимално честен, нали на това се уча в АА. Ако трябва да напиша всичко което съм ти причинил едва ли ще стигне сървъра за да остане съобщението. С малкото си смирение и почти никаква смелост, която съм придобил поднасям Извиненията си за всичко което съм ти причинил, било то умишлено или не умишлено, пиян или трезвен, когато съм бил с теб и когато изобщо съм липсвал и дори и аз не съм знаел къде съм, за всичката болка и обида която трябваше да търпиш с мен и ти геройски изтърпя и остана до мен, за това , че след всичко това ми помогна да намеря пътя към АА и да бъда трезвен. Нямам никакво право да го искам , но те моля за прошка.