Определено с моята болест и недостатъците на характера, които съм си отгледала, поради сратегия за оцеляване, аз не съм виновна за болестта си, следователно и за прозлезлите от нея недостатъци или излишества ме карат да вземам винаги решения водена от тях, за да им е добре на тях, а не да се чувствам добре. И в тоя случай, особено в началото на моето възстановаване правех всичко което не исках, то няма как да искам нещо нормално, което да ме направи щастлива, аз все исках обсебващи, неща, неща, които пораждат излишествата, само така живеех, щото може би съм и ненаситна, от страх. Така съм се конструирала, поради страха си. Благодарна съм, че го осъзнавам, но не е достатъчно само да го знам. Трябва и да не правя това, което ми харесва. Понеже знам, че това е изродилата се болест и ми носи и ми е носило практикуването на тези трикове за оцеляване само пиене. Пиене за да ги направя, после пиене за да ги забравя. Ох, много благодаря, че чета и че ви има.